>Може би трябва да имаш предвид, че другият също има някакви очаквания
А ако нямаш представа за неговите очаквания просто защото той не иска да ти ги каже? И всъщност не е ли това проблемът - щом не смята за важни твоите потребности, какво смята за важно? Какъв е за него отговорът на въпроса от началото на темата? Как си представя връзката ви - ако не може да ти каже това, за какво изобщо можеш да се хванеш?! И тук идва моментът на това неразбиране - ако ти си заслужил мълчанието му, не си ли именно ти този който трябва да си мълчи...

>връзката между двама човека (мисля, че няма значение пола) е нещо, което работи чрез компромиси и с усилията на двамата.
В това вече се уверих. Но какво става когато не знаеш дали другият прави компромиси просто защото не знаеш каква му е личната позиция и следователно няма как да знаеш какво от нея жертва за теб... И пак - може би нямаш право да знаеш неговите компромиси, може би трябва само да му вярваш...

И ако човекът бяга от теб, от чувствата си, от връзката, на която твърди че държи... бяга от всичко, но не и от живота. От реалността. Толкова си обича тая реалност - работата, яденето, приятелите, компютъра си и т.н. и същевременно обича и красотата на романтичното в филмите и книгите... толкова е объркващо... Ето ти един въпрос:

Къде се намира връзката между двама човека, любовта им, личните им отношения - в реалния свят, където тези неща са на равно с онези по-горе или на място, което няма нищо общо с логиката, всичко е такова, каквото искаш да бъде и няма невъзможни неща?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите