|
Тема |
Re: хомолитературата в на4алото на 20век [re: jaytee] |
|
Автор |
Gruber (непознат) |
|
Публикувано | 10.10.04 09:35 |
|
|
Оскар Уайлд-моя лбимец и Дориан Грей-емблемати4ния гей-шедьовър.
Една от най-хубавите книги която съм 4ел, и може би книгата която ми е оказала най-голямо влияние в живота ми. Книгата която про4етох на то4ното място по то4ното време, и нямаше как да не се превърне в настолната ми книга. 4етох я седмици наред, спирайки се на всяка страница, и отнасяйки се в разсъждения. Пълна с парадокси и парадигми а ла Оскар Уайлд.
Харесох книгата не заради хомосексуалните ал_зии и намеци, типи4ни за това време. Книгата ме конфортира в моите анархисти4ни възгледи, или по-скоро в тези срещу вси4ки тези религиозно-хетеро-капиталисти4ески простотии, като брак, семейство, вярност, ве4на лбов (мизоженизма беше малко в пове4ко, но на Уайлд4о му е простен)
Пове4е гей днес изглежда de PROFONDUS-която Уайлд пише в затвора,-патети4на изповед в която О Уайлд отправя укори и изразява своята лбов към капризния си, прост и тирани4ен лбовник Алфред Дъглас; Разтърсваща изповед, жалко 4е накрая Уайлд дерайлира в религиозни бръщолевения
А приказките на Уайлд нямат равни
Гений
Андре Жид разказва "si le grain ne meurt" за някой насилствени сцени които противопоставят Дъглас и Уайлд
|
| |
|
|
|