Запо4вам с 20 век защото дотогава никой от авторите хомо не си помисля 4е може да разкрие автобиографи4но своите л+бови. Трябва да до4акаме 20 век за да намерим писатели, които имат тази дързост. Основната характеристка на тези текстове днес е изкл=4ителната им свенливост, но в на4алото на века са минавали за доста дръзки. В на4алото на 20в тези които възхваляват мъжките лбови остават в нелегалност с изкл4ение на Андре Жид, Пруст е по предпазлив като травестира героите си.
Томас Ман и Стефан Цвайг оставят техните ли4ни 4увства в сянката. Автоцензурата която си налагат ги задължава да не вели4аят наклоностите на техните герои. Монтерлан и Арагон дават женски лица на своите герои. Тази принуда, задължение за измама, за изопъ4аване, произвежда шедьоври.
Преди скъсването с моралните бариери и на4алото на сексуалната свобода в първата половина на 20в се появяват интензивни и сдържани текстове, в които привикването на хомосексуалността, без да бъде напълно скрита, остава дискретно. .
Срамът, неодобрението с което се свързва хомос-тта допринася за климата в тези произведения. Принципа е: най-добре се казва това, което не може да се каже. Анализа на дълбоките 4увства на "невъзможната лбов", изглежда обогатява въображението на автора пове4е отколкото ще направи по-късно описанието, или ексибиционизма на сексуалните отношения
Свенливи са отношенията между Нарцис и Голдмунд на Хесе, или в Мом4ета на Монтерлан. Невъзможна е страсттана д'Ашенбах към Тацио в Смърт във Венеция на Т Ман. Неутолено остава желанието на Професора към Ролан в "Бъркотия от 4увства" на Цвайг. Осъществени при други, мъжките лбови остават непоро4ни: историите на "Младия Торлес" на Музил са описани с доста резерв, същата сдържаност между автора Д Х Лоурънс и Джордж в "Белия паун" а в "Оловна нощ" на Ханс Хени Джан болестната страст на Матьо към Лотрек е по траги4на отколкото 4увствена ;
Едно нещо е да живееш хомосексуаността си, друго е да я напишеш. Винаги зад маската на приятелството с която английските поети описват техните мъжки лбови, а романистите най-4есто прибягват до колежански спомени
Много английски автори описват женската хомос-ст, без да споменават тяхната собствена. Мауган, Хенри Джеймс,Х Сеймор-Уалпол, Лоурънс
Все пак има няколко които не се страхуват да освободят техните фантазми правейки ясна и то4на възхвала на техния вкус. Но решават да забранят издаването им приживе на техните най-интимни и тайни произведения. Такива като "Морис" на Форстър, "Ернесто" на Умберто Саба, сонетите на тъмната лбов на Лорка или "Maumort" на Мартин дьо Гард
Други отри4ат авторството на техните най съкровенни творения, като Жан Кокто с "Бялата книга" или Jouhandeau s "De l'abjection" или "Tiresias" знаейки 4е така ги обри4ат на ограни4еност в тиража или разпространението им.
Тези 3 произведения са ероти4ни, на границата на порнографията. А това на Аполинер 11 000 verges (преведено 11 000 камшика на български,(verge зна4и също пенис)) умишлено пародийно, е толкова смешно, 4е 4увствителн из4езва за сметка на смехът

На страна от тези известни писатели, други, напълно забравени днес, като Шарл-Луи филип или Бине-Валмер, са познали приживе голям успех, благодарение на особената натура на темата на техните творби. тяхния помпозен стил; и техните морални грижи; Когато действието се развива сред аристокрациятя, хомосексуалистта е най-4есто "артист", отхвърлен от своята среда, луд или изрод. Немислимо е романа да има хубав край, единствената възможна развръзка е насилствената смърт или самоубийството на "виновния" или на неговата "жертва"
Когато автора описва ниските класи , хомосексуалистта е или сутеньор или проститутка или алкохолик или сифилетик, ако не е вси4ко наведнъж. Крити4ното и присмехотворно наблдение на тези автори им носи голям успех.
Днес тези ве4и ги забравихме.

Утре за съвременната гей-литература

забележка: тъй като нямам 29-та буква на клавиатурата ми, тази между ь и я,
я преска4ах където трябваше да я пиша, като в лбов или Мат