Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:47 03.12.21 
Клубове / Контакти / Запознанства / Адам и Адам Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Сексът и смъртта
Автор Hopтттчe (син екран)
Публикувано16.09.04 15:57  



В момента чета една адски интересна книжка -- "Сенките на забравените прадеди" на Карл Сейгън и Ан Друян (Shadows Of Forgotten Ancestors; Carl Sagan and Ann Druyan, 1992). Сейгън е астроном и популяризатор на науката с широк кръгозор. Името му е познато на мнозина от хитовия научнопопулярен сериал "Космос" (излъчван е и в България), а може би и покрай филма "Контакт", чийто сценарий е по негова книга. (Книгата "Контакт", както лесно може да се предположи, е неизмеримо по-стойностна и интересна от филма.) Иначе Сейгън почина преди няколко години.

"Сенките..." е посветена на произхода и развитието на живота. Разказът е много човешки и започва с раждането на Слънчевата система. Една от главите носи заглавие "Сексът и смъртта", от която ми се дощя да ви покажа няколко пасажа. Текстът е научнопопулярен и има отношение към смисъла от половото размножаване, за което няколко пъти се е говорило в клуба. Тук няма да стане дума за хомосексуалността, но има няколко изречения за моно- и полигамията, както и за нуждата от два пола за целите на вида, както и отношението към децата.

Всъщност, това дори не е най-интересното в тази книга. Аз например останах поразен, когато прочетох колко фино може да се обясни ксенофобията като метод за застраховане на някои видове. И много, много други неща. Но за това вече просто няма начин и трябва да прочетете самата книгата. Нека това бъде малката безобидна реклама на книгата като извинение и компенсация на това, че тук пускам пасаж от нея.

Приятно четене.

==========================================


Сексът и смъртта

...Но почти маниакалното отдаване на секса и любовта, което наблюдаваме при повечето растения, животни и микроорганизми, които познаваме, е един от вездесъщите и силно впечатляващи аспекти на живота на Земята. Той изисква своето обяснение.

Каква е ползата от всичко това? За какво е този въртоп от страст и лудост? Защо в името на секса организмите се отказват от съня и храната и с радост се излагат на смъртна опасност? Някои същества, сред които са и нормални по размер растения и животни, като например глухарчетата, саламандрите, някои риби и гущери, могат да се размножават и без секс. Изглежда, че през повече от половината от историята на живота на Земята организмите са се справяли чудесни и без него. За какво служи сексът?

Освен това сексът е и скъп. Той изисква невероятни генетични програми, които да композират песните и танците на прелъстяването. Те служат, за да провокират производството на сексуални феромони; за да покарат героични рога, които да служат единствено за победа над съперниците; за да се създадат влизащи една в друга части, ритмични движения и изпълващото партньорите желание за секс. Всичко това изисква обилни енергийни ресурси, които биха могли да бъдат вложени за нещо, което да бъде очевидно по-полезно в краткосрочен план. Освен това някои от нещата, на които живите организми се излагат в името на секса, представляват пряка заплаха за самите тях. Демонстриращият се паун е много по-уязвим за хищниците, отколкото би бил, ако беше незабележим, страхлив и оцветен в убити тонове. Сексът освен това предоставя много удобен и потенциално смъртоносен канал за пренасянето на болести. Цялата тази цена трябва да бъде повече от овъзмездена от ползите, които предлага. Какви обаче са тези ползи?

Може да прозвучи малко глупаво, но биолозите не могат да обяснят напълно за какво точно служи сексът. В това отношение ситуацията не се е променила чувствително в сравнение с 1862 г., когато Дарвин пише следното:

"Не познаваме и малко първопричината на сексуалността; защо е необходимо новите същества да се получават от свързването на два разнополови елемента... Целият този проблем е все още забулен в мрак."

[Малко ретроспекция към предишните глави на книгата: Доста след Дарвин като носител на наследственост е идентифицирана молекула на ДНК, представляваща двойна спирала, в двете нишки на която се редуват 4 аминокиселини. Наследствената информация, образно казано, е изписана в ДНК с тези 4 "букви" -- съставляващи "азбука на живота" -- редуващи се в дълга поредица, нещо като инструкции за структурата и функциите на живото същество, което я носи. Четирите аминокиселини често се обозначават с първите букви от имената им -- А, Г, Т и Ц.]

През 4-те милиарда години естествен подбор инструкциите постепенно са били изгладени и настроени -- те стават все по-сложни, по-многобройни, по-устойчиви на грешки, по-универсални. Това са комбинации от А-та, Г-та, Т-та и Ц-та -- наръчници, написани с азбуката на живота и конкуриращи се с други подобни наръчници, издадени от други "фирми". Организмите се превръщат в средства, чрез които инструкциите протичат и се възпроизвеждат, чрез) които се създават и изпитват нови инструкции и върху които се упражнява
[естествен] подбор. "Кокошката -- пише Самюъл Бътлър -- е начинът, по който едно яйце създава друго яйце." Именно на това ниво трябва да разберем, за какво служи сексът.

В състояние сме да обясним повечето от молекулярните механизми на секса. За начало можем да се спрем на някои от онези микроорганизми, които правят това, което на много хора би им се сторило невъзможно -- размножават се без секс. (Както се досещате, оплождането in vitro също се явява секс.) Веднъж на всяко поколение техните нуклеинови киселини надлежно се възпроизвеждат от специално приготвените за целта молекулярни строителни материали -- А-та, Г-та, Т-та и Ц-та. След това всяка една от функционално идентичните ДНК-молекули взема по една половина от клетката и си тръгва -- Всичко прилича до известна степен на разделяне на собствеността при развод. По-късно процесът се повтаря. Всяко следващо поколение е точно копие на предходното, всеки организъм е огледално изображение -- почти идентично, до последния митохондрий и двигателна власинка -- на своя единствен родител. Ако съществото е добре адаптирано към средата и тя се запази същата, този модел ще се окаже успешен. Единствено мутациите
[случайна грешка при копирането на ДНК, при която една буква е погрешно заменена с друга]нарушават отвреме навреме монотонния му ход. Те обаче, за пореден път ще подчертаем, обикновено донасят със себе си повече вреда, отколкото полза. Мутациите ще засегнат всички следващи поколения, освен ако -- което е малко вероятно -- някъде надолу по веригата не се появи компенсаторна мутация. При тези обстоятелства темповете на еволюцията са бавни, както показват и фосилните находки от периода преди 3,5 - 1 милиарда години, т.е. до появата на секса.

Представете си сега, че вместо да наблюдавате бавните и произволни промени в генетичната информация, можете с едно-единствено действие, към част от вече съществуващото послание да добавите дълъг и сложен набор от инструкции. Не просто промяна в една буква или дума от ДНК-кода, а цели томове от вече изпробвани наръчници. Представете си сега, че същото това пренареждане става при всяко следващо поколение. Идеята е глупава, ако сте идеално приспособени към някаква непроменлива или много крайна среда; тогава всяка промяна би била към по-лошо. Но ако светът, към който трябва да се адаптирате е променлив и динамичен, за еволюционния процес ще е по-добре, ако с всяко ново поколения се прибавят купища нови генетични инструкции, вместо да се разчита на някоя и друга промяна на А в Ц. Освен това, ако бихте могли да размествате гените, вие и вашите наследници ще можете да се измъкнете от капана, наложен от натрупването -- поколение след поколение -- на вредоносни мутации. Вредните гени могат да бъдат заменени по-бързо от по-добри. Сексът и естественият подбор действат като някакъв вид коректор, който заменя неизбежните мутационни грешки с незаразени инструкции. Може би именно по тази причина еукариотните организми внезапно демонстрират такова разнообразие -- в различните еволюционни линии, които ще доведат до протозоата (като например чехълчетата), плазмодиите (които причиняват маларията), водораслите, гъбите, всички сухоземни растения и всички животни -- точно около времето, когато внезапно изнамират секса.

[Пропускам дълъг пасаж за същества, които са се размножавали полово, но са минали към безполово, както и други, които могат да се размножават и полово, и безполово]... Както и да е -- на нас не и е предоставена подобна възможност Не можем да се отървем от секса.

[Пропускам друг интересен пасаж, в който се говори за ролята на вирусите в промяната на ДНК -- както между вирус и даден вид, така и между два съвършено различни вида, с посредничеството на вируси. Например, котките са придобили вирусни гени от песоглавци някъде по бреговете на Средиземно море преди между 5 и 10 млн години.]

Както вече казахме, един ген представлява комбинация от може би няколко хиляди А-та, Г-та, Т-та и Ц-та, и закодира определена функция, най-често чрез синтезирането на даден ензим. Когато прекъснем ДНК-молекулата, точно преди повторното комбиниране, разрезът се появява или в началото, или в края на гена, и почти никога в средата. Един ген може да има много функции. Съществените характеристики на всеки организъм -- например неговата височина, агресивността му, цветът на козината или интелигентността -- обикновено се явяват следствие от това, че много различни гени действат в синхрон.

При наличието на секса е възможно да бъдат изпробвани различни комбинации от гени и съответно да бъдат съпоставяни с по-обикновените вариации. Провежда се обещаваща група естествени експерименти. Вместо всяко следващо поколение в дългата поредица търпеливо да очаква някаква благоприятна мутация -- което би могло да продължи в течение на милиони поколения, а видът да не може да чака толкова, -- организмът е в състояние да придобива нови черти, нови характеристики и изцяло нови адаптивни механизми. Възможно е две или повече мутации, които сами по себе си не допринасят някаква особена ползва, но чиято комбинация би могла да е изключително сполучлива, да попаднат в един организъм от две много далечни една т друга наследствени линии. Предимствата (за вида, най-малкото) изглеждат явни, стига само цената да е поносима. Генетичното прекомбиниране предоставя огромни съкровища от вариации, върху които естественият подбор може да работи.

Едно друго възможно обяснение за запазването на секса, който се явява една прекрасна новост, ни предлага да се замислим върху продължителната оръжейна надпревара между паразитните микроби и техните приемници. В момента във вашето тяло има повече болестотворни микроорганизми, отколкото са хората по Земята. Една-единствена бактерия, която се възпроизвежда два пъти за час, ще остави един милион последователни поколения само в рамките на вашия живот. Ако има толкова много микроби и толкова много поколения, във всеки един момент е налице отромен брой микробни варианти, върху които да упражни действието си естественият подбор -- особено този, който ще покаже кои са в състояние да се справят със защитите на тялото ви. някои микроби променят химията и формата на своята повърхност с по-голяма скорост от тази, с която организмът създава нови антитела.Тези малки същества редовно надхитрят поне част от имунната система на човека. Например, тревожните 2% от причиняващите маларията плазмодийни паразити променят чувствително своята форма и стил на прилепчивост с всяко поколение. В светлината великолепните адаптивни възможности на болестотворните микроорганизми, над хората би възникнала огромна опасност, ако те биха били генетично идентични, поколение след поколение. Много бързо роякът еволюиращи бактерии ще достигне нашия брой. Винаги ще има вариант, който да надхитри защитите ни и да се намърда някъде. Но ако нашата генетична информация се преподрежда с всяко следващо поколение, имаме много по-големи шансове да продължим да изпреварваме потенциално смъртоносното нахлуване на болестотворни микроби. В случая с тази високо ценена хипотеза, сексът служи да всява хаос сред нашите врагове и се явява ключов за нашето здраве.

Тъй като мъжките и женските индивиди са различни от физиологична гледна точка, те понякога следват различни стратегии, чрез които всеки един се опитва да предаде своята собствена наследственост. Тези стратегии, макар – разбира се – да не са напълно несъвместими, въвеждат определен конфликтен елемент в отношенията между двата пола. При много видове влечуги, птици и бозайници женската снася ограничен брой яйца наведнъж, при това само веднъж годишно. При това положение има смисъл тя да бъде дискриминираща при своя избор на партньор и да се отдаде изцяло на грижата за оплодените яйца и малките.

Мъжкият, от друга страна, разполага с огромно количество семенни клетки – един здрав млад примат отделя до неколкостотин милиона при всяка еякулация и има способността да еякулира многократно всеки ден. Поради това той често е в състояние да продължи своята(!) собствена наследственост чрез многобройни и безразборни копулации, стига да може да се справи. Той може да бъде мног по-страстен и пламенен, и едновременно с това е много по-вероятно да се мести от партньор на партньор – прелъстявайки, перчейки се, сплашвайки и оплождайки колкото се може повче женски. Освен това – тъй като има други мъжки, които имат същата стратегия – мъжкият никога не може да бъде сигурен дали определено оплодено яйце или малко е негово или не; защо тогава да трябва да хаби време и енергия за изхранването и отглеждането на един млад организъм, за който дори не е сигурен, че носи неговите гени? Една подобна инвестиция може да облагодетелства потомството на неговия съперник, а не неговото собствено. По-добре да оплоди още женски.

Разбира се, това в никакъв случай не е неизменният модел. Има видове, при които женската е старае да се чифтоса с колкото се може повече мъжки, както и такива, при които мъжкият има голяма и дори основна роля за отглеждането на малките. Над 90% от познатите видове птици са “моногамни”; същото важи и за 12% от маймуните и човекоподобните маймуни. Тук трябва да прибавим също всички вълци, чакали, койоти, лисици, слонове, полските мишки, бобрите и миниатюрните антилопи. И все пак моногамен не означава сексуално изключващ – при много видове, при които мъжкият помага за отглеждането на децата и се грижи за майката, той също така обича да кръшка и за малко страничен секс. Тя също не отхвърля другите мъжки. Биолозите наричат това “смесена стратегия на чифтосване” или “извънсемейно чифтосване”. Доказано е, че до 40% от малките, отгледани от “моногамни” птичи двойки, носят в генетичната си информация следи от потайни срещи. Същите числа биха могли спокойно да важат и за хората. И все пак моделът, по който женската е избирателна по отношение на своя сексуален партньор, а мъжкият се отдава на сексуални приключения с много различни партньори, е много широкоразпространен, особено при бозайниците.

[Пропускам пасаж за постепенното усложняване на секса и всичко въвлечено в него]

Един вид сьомги се изтощават до смърт, за да хвърлят хайвера си – те плуват срещу течението на могъщата река Колумбия, героично прескачат праговете и всичко това – в едно целенасочено усилие, което ще помогне на техните ДНК-комбинации да се запазят в бъдещите поколения. В момента, в който изпълнят задачата си, те буквално се разпадат. Започват да се люспят, перките им опадват и съвсем скоро – само часове след хвърлянето на хайвера – умират и придобиват един много специфичен аромат. Изпълнили са предназначението си. Природата не е сантиментална. Смъртта е част от нея.

Това никак не прилича на много по-малко драматичното безполово размножаване на други организми, като например чехълчетата, при които дори далечните потомци са почти напълно идентични със своите отдавнашни предци. Древните организми могат донякъде оправдано да бъдат описани като все още живи
[в смисъл, по същество сегашното чехълче е същото онова първо пръкнало се някога чехълче]. Заедно с всички свои предимства, сексът е донесъл и още нещо – края на безсмъртието.

Като общо половите организми не се размножават чрез делене, а се разпадат на две. Големите микроскопични полови организми се възпроизвеждат, като изграждат специални полови клетки – често познатите ни сперматозоиди и яйцеклетки, -- в които са събрани гените на следващото поколение. Тези клетки живеят толкова дълго, колкото е необходимо, за да изпълнят предназначението си. Те не могат нищо друго. При половите същества двамата родители не разделят по равно частите от тялото си, за да ги предадат след това на двете си деца; обратното, родителят в крайна сметка умира, като оставя света на собственото си потомство, което също така ще умре, когато му дойде времето. Индивидуалните безполови организми умират по погрешка – ако им липсва нещо или ако станат жертва на някакъв инцидент. Половите организми са програмирани(!) да умрат, това е заложено в телата им. Смъртта служи като болезнено припомняне на нашите ограничения и слабости. А също така и за връзката ни с нашите предци, които са умрели, за да живеем ние.

Колкото по-активни са ензимите, занимаващи се с проверката и поправките на ДНК-информацията при големите многоклетъчни организми, толкова по-голяма е средната продължителност на живота им. Когато въпросните ензими – те самите, разбира се, синтезирани под контрола на гените на същия този организъм – намалеят или понижат активността си, грешките при възпроизвеждането се увеличават и натрупват и отделните клетки все по-често се опитват да изпълняват безсмислени указания. Като отпусне малко крайната строгост на своето копиране, ДНК може да организира в подходящия момент собствената си смърт, както и тази на съществото, изпълняващо нейните заповеди.

Където сексът предизвиква смъртта на индивидуалния организъм, там също така предоставя живот на наследствената линия и на вида. И още – независимо от това колко последователни поколения са били регистрирани при почти идентичните безполови същества, в крайна сметка натрупването на вредни мутации ще унищожи клона. Ще се появи поколение, в което всички индивиди ще са по-малки и по-слаби и тогава ще чуете как изчезването на вида вече е в ход. Сексът е единственото спасение. Сексът подмладява ДНК и я възстановява за следващото поколение. Има основания да изпадаме в екстаз от него.

Преди един милиард години е била сключена сделка: радостите на секса в замяна в замяна на загубата на личното безсмъртие. Секс и смърт – не можете да имате едното без другото. Природата не обича да се пазари.

Първите живи същества не са имали родители. В продължение на около 3 милиарда години всеки организъм е имал само един родител и е бил много близо до безсмъртието. Понастоящем много същества имат по двама родители и всички те са неизменно смъртни. Поне доколкото ни е известно, няма създание, което да има трима или повече родители (въпреки че е възможно, в някои редки случаи генетичната информация от две различни мъртви бактерии да бъде включена в една жива) – макар да не изглежда от физиологическа и поведенческа гледна точка да е много по-трудно осъществимо, отколкото е с двама. И съответното разнообразие на генетичното прекомбиниране ще бъде много по-голямо. Също така ще се подобрят и възможностите да се разпознае грешката в едно от посланията (когато отклонилата се от нормата комбинация бъде сравнена с две други). Може би на някоя друга планета…

Когато чуе любовния зов на мъжкия, женската кравова птица веднага заема една “ела насам” поза, която непогрешимо демонстрира готовността й за копулация. Възрастни женски, които са били отгледани изолирано, също заемат тази поза, при това в момента, в който чуят серенадата на мъжкия. Съответно и мъжките, които са били отгледани отделно, макар и никога през живота си да не са чували въпросната любовна пресен, все пак я знаят наизуст. Музикалните акорди, както и информацията за това каква би трябвало да е реакцията към тях, са закодирани в генетичните инструкции на вида. Може би когато чуе зова на мъжкия, женската се влюбва – поне малко – в него. Също така е възможно той – когато я види да реагира на неговия сигнал – да се влюбва поне малко в нея.

Като контраст на родителската грижа и родствения подбор, които са изключително добре застъпени при птиците и бозайниците, много жаби и риби изяждат своите малки. Канибализмът е често срещано явление – не само при извънредни обстоятелства, като например пренаселеност или глад, но също тсака и в ежедневни ситуации. Има изобилие то малки, които вече са надебелели и са се превърнали в удобни хранителни пакети, докато – от друга страна – са необходими само няколко, които да оцелеят и да продължат наследствената линия. Освен това липсва и един нежен семеен живот, който да има възпиращо действие. Родителските грижи обаче не са ограничени само до света на птиците и бозайниците. Понякога се срещат и при рибите и дори при безгръбначните. Женските торни бръмбари, снесли яйцата си в “люпилните”, които сръчно са оформили от животински изпражнения, дават мило и драго за своите малки. Също така и нилските крокодили, чиито челюсти спокойно могат да прехапят човек на две, внимателно разнасят в устата си своите малки, които надничат между зъбите “подобно на туристи от автобус”.

Дори и да става дума просто за генетични комбинации, които работят в свой собствен интерес, все пак в животинския свят има нещо, което един външен наблюдател би могъл да определи като любов. Това е особено валидно за епохите след изчезването на динозаврите С появата на приматите започва истинският разцвет на това чувство. То служи, за да обедини един вид и всъщност да оформи нещо, което се доближава до една обща лоялност.

Първостепенната важност на възпроизводството, чувството, че следващото поколение е всичко или почти всичко, което има значение – това се демонстрира най-ясно от тези видове, чиито представители и от двата пола измират бързо и в огромни количества, непосредствено след зачеването и след като са били взети необходимите мерки оплодените яйца да бъдат опазени. При други видове, сред които е и нашият, родителите имат жизненоважна роля да защитават и възпитават малкото, поради което за тях има живот и след копулацията. Иначе поколението на родителите би изпълнило своята роля и би било отстранено от сцената, преди да е почнало да се конкурира за едни и същи ресурси със собственото си потомство.

Адаптивното значение на това да бъдат свързани две различни нишки ДНК е толкова голямо, че вследствие на него настъпват сериозни промени в анатомията, физиологията и поведението на организмите. Тези изменения служат единствено на нуждите на тези две молекули. И докато сътрудничеството е налице далеч преди появата на секса – например в строматолитните колонии, или в симбиотичните отношения между клетката и нейните хлоропласти и митохондрии – именно сексът внася в света един нов вид коопериране, общото усилие и саможертвата. Що се отнася до различните сексуални стратегии при мъжките и женските, там той е въвел едно ново творческо напрежение – което изисква съгласуване и компромис, – както и още един силен мотив за съперничество. Нашият собствен вид може да послужи като пример за определящата роля на секса толкова добре, колкото и всеки друг. И не става дума само за половия акт като такъв, а за всички съпътстващи го приготовления, последствия, връзки и мании. Сексът е отговорен за голяма част от индивидуалността, характера, ежедневието и драмата на живота на Земята.


Редактирано от Hopтттчe на 16.09.04 16:35.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Сексът и смъртта Hopтттчe   16.09.04 15:57
. * Re: Сексът и смъртта Sam   16.09.04 19:58
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.