Мен винаги са ме привличали и жени и мъже, така че на първия ти въпрос не мога да отговоря. Най ранния спомен който имам в който да има хомосексуален елемент беше как се хванах че гледам един съученик без конкретна причина, на около 10 години. Тогава и понятие не съм си имал че има такова нещо наречено секс. Що се отнася до някакво осъзнато сексуално влечение към мъже, това дойде много по-късно, някъде след 20. В това отношение хич не ми помогна имиджа на гей мъжете в България (а и не само), с който определено не можех да се асоциирам. Затова си мислех че съм просто странен.
Със семейството си не съм споделял ама така или иначе не сме много близки. Казвал съм на приятели, но повечето ми приятели така или иначе са доста либерални. Не съм имал проблеми с тях.
Преди да бях опитал и с мъже и с жени имах не толкова объркване, колкото несигурност от неизвестното. Първо съм имал връзки с жени и честно казано много ми тежеше че ме привличат мъже, мислех си дали пък не ги харесвам изобщо (жените), дали мъжете да не са нещо много по-така. Сега, след като съм опитал и двете, повече ме вълнува личността отколкото какво има/няма между краката си.
Киченето не ми е съвсем ясно. В началото си мислех че е свързано с отрицателното отношение на обществото и е някаква форма на протест, бунт (ето вижтеме, на пук на вас аз съм си все такъв). В последно време не съм убеден че това е причината.

Life has lots of twists and turns. Don't get too comfortable.