|
HELP! ТОЙ си замина...
Преди 11 месеца – на 20 септември м.г. - се запознах с едно момче, в което се влюбих... Преди 40 дни той си замина. Внезапно. Ненадейно. Просто ей така... С простичкото обяснение (на следващия ден): “Нищо не е вечно”.
40 дни не мога да разбера... Къде отиде любовта... И даже не успяхме да се скараме. Не че е трябвало, но обикновено така се случва.
Мислех си, надявах се! – че за няколко дни ще ми мине и ще го забравя. Уви, не се получава. Когато ТОЙ си замина разбрах, че това е човекът, с когото съм искал да споделя живота си, или поне голяма част от него. Не че не съм го искал и преди. Но когато си замина осъзнах колко много съм го обичал и колко лишен от смисъл може да е животът. И малко късно разбах, че съм имал точно такава връзка, каквато винаги съм искал. Човекът, с когото да си лягам и до когото да се събуждам, човекът, чиято усмивка е в състояние да те накара да забравиш всичко друго, човекът с главно Ч...
Последните дни преди раздялата ни имахме някакви дребни търкания, но в коя връзка няма? Не съм и мислил, че дотам могат да стигнат нещата.
И после? Направих и невъзможното, обърнах Земята, за да си го върна. Но там вече има някой друг... Намерен скоропостижно в чата, само ден след като си тръгна от моя живот. Сега са заедно и както каза ТОЙ само преди няколко дни “нещата там май са сериозни”.
Миналият понеделник се чухме малко на шега, после се видяхме, и още по-после – вече съвсем не на шега – го поканих да ми дойде на гости. Не само дойде, изкарахме заедно една вълшебна вечер. За миг помислих, че всичките тези дни на самота и страдание са били само в мислите ми. На другия ден попитах защо го е направил. Отговорът – “Не знам”. След два дни пак се видяхме за малко – отново получих - макар и само три! минути на любов и нежност. На следващия ден го засипах с любовни картички по мейла, есемеси... Благодари ми и пак каза, че не знаел какво да каже. Както и предната вечер...
Сега не знам какво да правя. Много го обичам, а не знам как да си го върна. Това искам повече от всичко на света... Нищо друго и никой друг! Разумът ми казва, че не бива, но когато диктува сърцето е много трудно. Нямам надежда вече ТОЙ да се завърне в живота ми, но как да го забравя? Как да продължа живота си насетне? Защото от 40 дни съм половин човек. А това състояние едва ли радва някого...
Някакви идеи? Как се оправяте вие в подобни ситуации? Ще се радвам да споделите.
И, бебе, ако се случи и ТИ да прочетеш това, знай, че много, много, много ТЕ обичам и сутрин се събуждам само поради крехката надежда, че пак ще ме дариш с усмивката и любовта си.
Навън изгрява ден, но остава тъмно в мен
За мен единствен ти, ти си слънце в моите дни...
Навън изгрява ден, но душата плаче в мен
Върни се ти, върни, безкрайно знай ми липсваш ти...
|
HELP! ТОЙ си замина...
