|
Здравейте 
Въпреки, че това е част от инфо-ъпдейт на Джемини не мога да се въздържа да не го публикувам и тук!
Здравей,
Вместо Info Update днес ще получиш от мен разказ за един парадокс. Парадоксът на нощния живот в София. Парадоксът на това да искаш като един гей в живота да изпиеш водка или две сред себеподобни. В АНТИ-дискриминационна и толерантна обстановка, където момчетата спокойно се обръщат един към друг с „тя”.
Нямам много опит с нощния гей-лайф в София, от чисто изследователска мотивация съм ходила в няколко заведения с цветущото заглавие МИКС клуб. В петък, в паметния парадоксален петък, 6ти август, излизаме аз и една моя приятелка, която е всъщност той, но когато е тя, не можеш и да предположиш, че е той. Знам, че вече се обърка от местоимения, но е съществено още на този етап да си наясно, затова прочети още веднъж горното изречение.
Тя е толкова ТЯ, че по Витошка мъжете й свиркат. Тя е толкова ТЯ, че аз получавам комплекси за недостатъчна женственост. Освен, че е пич, тя е и умен пич – учи медицина. Колко хора познаваш, които учат медицина?
Аз и ТЯ сме с дълги поли, аз съм без грим, ТЯ е с очна линия. И така, аз и ТЯ, отиваме на нощен круиз из заведенията с обещаващо заглавие МИКС клуб. Първата спирка от нашия круиз е Why Not. Не съм ходила там, но ТЯ е ходила. Ако трябва да сме точни – стигала е до входа. Не са я пуснали, защото е ТЯ. Аз не вярвам и заставам редом с НЕЯ пред входа на Why Not. Ако не си ходил/а в Why Not, намира се на Стаболийки (ака Стамболесбийки). Why Not е чалга клуб. Доколкото знам, държи го турчин.
Звъним на лампо-звънеца, отваря ни един пич с хубава черна коса. Посочва ме с отработено движение и казва „Два лева е входа”. Посочва със същото отработено движение НЕЯ и казва „Нали знаеш, че не можеш да влизаш.” Питам аз защо не може да влиза. Щото е с пола. И аз съм с пола, казвам. Не е същата, казва той. Прихвам в смях. Да си сменим полите, предлагам. Не става, вика, той е друг. Как друг, питам. Ами той се облича с дрехи на противоположния пол, отстрелва ме с научни термини пича на входа. Не че ТЯ не може да влезе, просто ТЯ е ТОЙ и носи пола. Решавам да пусна малко лаф и питам какво става ако аз извадя полов член изпод полата си. Можело да вляза, ама той не може. Аз съм вече в шах. Why Not, питам? Пича казва, че за да не влизат проститутки, не се допускат транс. Изобщо, питам? Официална политика? Написана и я има на стената? Не бе, вика, просто не пускам никакви трансвестити. Освен две - Кишишева и още една. И що така, кво й е на Кишишева дето на нашето момиче й няма? Ми няма отношения с шефа, вика пича. На нашия студент по медицина с пола му дадоха направление да се преоблече и да се върне да си плати като пич двата лева и да влезе в чалга заведението. Как да се облече не питах, вече половин час си говорехме и в главата ми кънтеше един наскоро влязъл в сила закон...
Аз и ТЯ поемаме към друг МИКС клуб. Частен. Така пише с красиви печатни букви на лист хартия на металната врата-вход. George. George е на Лавеле. Шпионка и звънец на стената. „Звъни продължително”. Аз съм ходила там два пъти. Първия път пробно, втория по погрешка. Не е мойто място там. Ако успееш да не се пребиеш по стълбите докато стигнеш до самия бар, със сигурност ще останеш без дъх понеже или няма климатик, или въздуха просто не може да пропътува тези 100 метра под земята и да влезе в носа ти. На НЕЯ обаче й се влиза. В офиса са идвали момчета, които казват, че не ги пускат. Не са били с поли. Били са момчета. И не ги пускат. Стига бе, казвам аз.
Звъним продължително, излиза едно симпатично миньонче. Тъкмо да ме пусне да вляза, вижда НЕЯ и издекламира „политиката” на заведението – не се допускат такива като НЕЯ. Пак същия проблем – ТЯ е с пола. И с грим. И със сутиен. Верно, нейния е с по-голям размер от моя, което обаче не притеснява миньончето. Притеснява я това, че Управителя (главното У прозира в гласа и, когато говори за тази митична имагинерна фигура на Титанът, наречен Управител) е издал заповед да не се допускат „такива” с поли. Искам да прочета заповедта. Заповедта не е заповед, казва миньончето. Устно указание. ТЯ пита миньончето дали знае, че това е дискриминация. Миньончето знае, обаче вдига рамене и казва, че нищо не може да направи. Предния път като се е опитала да направи нещо и друга ТЯ е била в заведението, миньончето е олекнала с 20 лева от заплатата си. Хм, викам аз, и питам как да Я облечем другия път. С панталон, казва, няма ограничения с какъв. И с лек грим, със сенки. Без червило. No сутиен. Косата е ок така. Питах аз добре ли съм или и аз да актуализирам стайлинга за другия път. Ок съм. А момчета пускате ли, питам. Винаги, казва. Лъже, гледа ме в очите и ме лъже. Другия път, с update-нат стайлинг ще отида с тези пет момчета, които дойдоха в офиса на Джемини и казаха: Нас не ни пуснаха, а вътре имаше две момчета. Поредния половин час абсурден разговор.
Два пъти по половин час парадокс за абсурда гейовете да не ги пускат в гей заведенията.
Аз съм парадоксално ядосана и жадна за бира. Отиваме, аз, ТЯ и моята приятелка в Happy срещу църквата Света Неделя. Happy е пълно по това време. Отваря ни салонния управител. Минутка изненада в очите му, ние сме застинали пред входа в напрегнато очакване. Той отваря вратата и казва с усмивка: Добре дошли, заповядайте.
Пихме бира и ядохме салата до четирима полицаи на съседната маса. Никой не Й се присмя, никой не Я посочи с пръст. Разгледаха я добре и после с усмивка вдигаха чаша за наздраве към нашата маса. Сервитьорката ни остави бонбончета в бонус. На излизане ни поканиха да се върнем отново. Честно.
Парадоксално, но факт. Гейовете не ги пускат в гей заведения в София.
Хайде, останете си със здраве. Ние сме добре иначе,работим. За Вас.
.....and let the sun shine....
|
Парадоксално, но ФАКТ!
