Ще се постарая да огранича това което ще кажа(напиша) в рамките на моята личност.

Липсват ли ви приятели?
На теория да. На практика, не съвсем. Липсва ми този, специалния, най-добър приятел. Имам си малко приятели, ама си ги бива. Което обаче не значи, че не мога без тях, колкото и грубо да звучи. Съдейки по миналото си и миналите си отношения, приятелите идват и си заминават. Не всички разбира се, но все пак. По отношение на самия мен съм си изградил логика. Съществува период на привличане. Абсолютно в никакъв случай физическо/сексуално. По-скоро нтерес към личност, характер, начин на мислене. После идва момента на опознаването. А после момента в който се губи интереса. И момента в който на мен ми писва аз да съм страната полагаща усилия за поддържане на контакт, тоест аз да крепя предполагаемото, и всъшност несъществуващо, приятелство. С изключения, които се броят на пръстите на едната ми ръка, всичките ми запознанства с мъже/момчета, като изключим хетеросексуалните такива, преминават през тези етапи. Предполагам ,че и тези познанства-изключения, ще стигнат до етапа на загуба на интерес и на писването от моя страна, просто им отнема малко повече време от обиновенно.

Липсват ли ви забавления?
Предимно да. В смисъл мога да си седя и 24/7 с анимето, книгите, филмите/телевизията, музиката, ама от време на време ме обхваща жажда за социализиране и разни подобни и други пориви, които се старая да потуша навреме. Инак, както може би е станало ясно, страдам от липсата на социален живот, който от своя страна се асоциира с думи като “забавление”, “пълноценен живот”, “радост” и други тем подобни.

Омръзнало ти ходенето по тематични(или уж такива) дискотеки/клубове?
Присъедини се към братството на тези които не ходят по таквиз места, и то без ясно обоснована причина да не ходят на същите тез места.

Омръзнало ти е от кибиченето в нета(клубове, сайтове за запознанства, чатове)?
Вземи си отпуск, и виж как ще ти се сторят нещата след месец, два, три, две години и половина.

С умиление си спомням наивните ми идеи за организиране на гей пикник. Абсолютната и непоколебима увереност, че такова чудо ша стане. И най-вече пълната липса на отзвук. Да ама после аз бойкотирах всекъв вид срещи и си го върнах тъпкано. Хъ хъ хъ хъ хъ. Имам си един спомен от миналото, за една чат стая. Май прекалено много го идеализирам, ама все нещо положително трябва да е имало там нейде в онлайн биографията, та така. Усвет хора се бяха събрали, чудничко си беше. Даже и срещи се организираха. Е аз не съм ходил, но така или иначе познавах някои лично.

Че сме много зле-много зле сме. Кажи нещо ново. То е ясно, че събере ли се веднъж народа, има ли манджа и обилно количество алкохол за нуждаещите се, веселото не мърда, дори и да е .... където и да е мероприятието. Номера е да се събере народа. Дето има една приказка-българите сме индивидуалисти опре ли до споделяне, и стадо в останалите случаи. Тя и мойта работа една-само акъл да давам ама... Нищо не пречи да се отвори една тема, в която всяка седмица или когато дойде, да се обявява среща еди къде си, еди кога си, и кой е главния организатор(или организатори). Ако има и цел на събирането-още един вариант. Оттам нататък желаещите да заявяват желанието си за присъстване на бележка, мейл, кю и нещата се доуточняват. Сложно е, занимавка е. Но в ниакъв случай не е абсурдно и непостижимо. Дори аз, с нулевите организаторски заложби и пълната некомпетентност при организиране на подобен тип мероприятия(с малки изключения) бих спретнал едно таквоз. Само дето ми е още присърце тоталния неуспех на идеята ми за гей пикник от едно време. Ситуацията е и такава. На мен лично не ми пука/дреме/трака/вее да се вясна на пилоните в даден час и да се висна там. Оттам нататък обаче, идва срама и притеснението на някои други да се донесат самите те. Добре, ще се появя аз. Ще дойдат още двама, трима, кой заради желанието да забърше нещо, кой от искренно желание да се запознае с другите, кой от ей така, кой от позицията на новак. Обаче мнозина ще минат отстрани, ще видят групичка(мънинка) индивиди(младежи/мъже, което не изключва присъствието и на дами при желание от тяхна страна), които може би биха били опредлени като “подозрителни” и “такива”, и ще направят една заобиколка и бегом щом се отдалечат достатъчно. То не пречи и в 3 сутринта да е срещата, в дън гори тилилейски, и всичкида са маскирани и с маски на лицата, да разговаряме само с жестове и да имаме поне три плана за незабавна евакуация подръка, ама айде сега.....

Нещо съвсем изгубих нишката на мислите си, затуй толкоз изказвания засега. Нощта е все още млада, тепърва поводи за излагация-колкото ми душа иска.

Посуепис: Май се падаме съселяни. Макар мойто да е град. Все пак там е, в тоз район. Ама нещо много утрален ми се види района. Лични впечатления все пак. Но както бях казал веднъж-предубежденията извън София ми се струват по-инак, по-безобидни. Ако пък си имал предвид неутрално като територия в географски аспект(малко среда се пада откъм София-море)-мое недосхващане.

" Don't decide right now, just let it marinate for a while. "