Аз спомени от техници вкъщи нямам. Не че не е имало такива, които да ми привлекат вниманието, но не е било нещо за дълго. Няма да забравя обаче един път като си вървя из центъра ме спира едно момче и ми подава нещо като брошура. Сещате се, постоянно някой раздава нещо... Та подава ми я и казва: "Здравей! Ще се включиш ли?". Аз викам: "За какво става въпрос?" и той започва да ми обяснява, че с тези картички събират пари за един техен болен приятел. Картичката струваше 2 лв. Викам "Добре!", изваждам 2 лв., подавам му ги и казвам "Заповядай", усмихвайки се. А той - щастлив. Благодари ми и ми пожела приятен ден, също усмихвайки се! Беше много сладък! Пък и много мил... Как да не му дадеш 2 лв.?! То направо трябваше да му изкупя всичките картички... Пък и нали щях да си дам парите за такава кауза - с един куршум, два заека...