че поради страха и дискриминацията, ние всъщност имаме възможност да се запознаваме с много по-малко от въпросните 3%. Защото само някаква стотна част от тези 250,000 гей-мъже у нас имат смелостта и дързостта да водят открит живот. Открит не в смисъл да ходят с фанелка "Аз съм гей", а просто да влизат в тематични сайтове, форуми и чатове, да ходят по тематични заведения... да си търсят приятели, партньори и пр.
Огромната част от хомосексуалните хора у нас всъщност водят хетеросексуален живот - женени са, имат деца, семейни приятели, не поддържат никакви контакти със себеподобни, не търсят и не желаят такива.
За тези хора мисълта, че са хомосексуални просто се е превърнала в част от подсъзнанието, страховита тайна, върху която дори избягват да разсъждават, в стремежа си да избягат от себе си и да приличат на хетеросексуални, за да е възможно съществуването им. Защото наистина в малките градове оцеляването на хора, за които официално се знае, че са гей, е ежедневно поставяно под въпрос. Обект са на насилие, изолация и колективна ненавист.

От мъжа можеш да купиш няколко инча пенис, но нито секунда любов