Аз лично се опитвам да превърна бившето гадже в приятел. Понякога успявам, понякога не. Примерно сега човекът, когото смятам за най-близък приятел е по-бившето ми гадже.
Но в някои случаи не става. Другото което е, опитвам се да направя нещо за себе си.
Общо взето за мен влюбването е да изместя "центъра на тежеста" си (психологически), като освен върху мен, го слагам и върху някой друг - обекта на чувствата. Един вид той става част от "душевната ми опора". Когато той започне да се отдалечава сякаш някой издърпа едната опора и аз залитам/пропадам. Не знам дали не е прекалено отвлечено обяснението. Та за да успея да стъпя отново на крака, да преместя опората отново изцяло върху себе си, имам нужда да направя нещо наистина голямо за себе си.
Последният път (което беше преди година и нещо) спрях цигарите. Освен ефекта който описах, първата седмица битка със себе си и желанието за пушене доста отвлече вниманието ми от депресията.