|
|
| Тема |
 мамо |
|
| Автор |
birdie (:)) |
|
| Публикувано | 10.06.04 15:26 |
|
|
|
Сега аз плача, мамо,
тихичко, за малко само.
Недей не се плаши
и моля... моля те -прости!
Ти, дето все до мен оставаш,
едничка вече ти решаваш:
себе си ли днес ще погреба
или отново-феникс-ще се преродя.
Остана ми едничка ти
а днес пак, мамо, ще те заболи.
Треперя сам във тъмнината-
къде изгуби се луната?
Ти, която първа ми я даде,
моля те сега ми я върни...
Аз вярвам ти ще разбереш,
трепереща ръка ще подадеш.
И мамо,не плачи! Недей!
Мила мамо! Аз съм гей...
Да кажеш на майка си- трябва ли или не?
Ако трябва как?
Ако не трябва защо?
Споделете опит
Щастието не е крайна спирка,а начин на пътуване
| |
| |
| 
|
|
