Слънчев лъч целуна устните му. Внезапно, но нежно, с гъделичкащата настойчивост на призванието си да оповести новия ден. Топлият му допир накара блажена гримаса да се изпише по лицето на Андрей. В съня си за кой ли път той преживяваше страстната целувка от ресторанта...

“Дойдох за обещаното”...
”Не се отмятам...”
“Някой идва!”...

Отвори рязко очи. Наложи се веднага да ги прикрие с ръка, защото сноп игриви лъчи в този миг нахлуха неумолимо през прозореца и се спуснаха към лицето му в подкрепа на първия си събрат.
Направи усилие, за да прогони и последния помен от неспокойния сън.
В миг се осъзна. “Къде съм?!”
Огледа се стреснато – напълно непозната стая, чуждо легло. “Какво става тук?!”

Опита да се надигне, но главата толкова му тежеше, че му се стори, че ако не я положи обратно на възглавката, тя ще се катурне от раменете му. “По дяволите!”, изруга тихичко. Почувства отвратителен вкус и сухота в устата си и мигом разбра на какво се дължи всичко това. Махмурлук. Обикновен, гаден махмурлук. Не му се беше случвало от първото му напиване насам (просто защото не пиеше), но много добре си спомняше симптомите...

Водка, пфу! – просветна му за бара, за широката стъклена чаша с отчупено парченце от ръба, която тъпият барман не пожела да смени, за противния алкохол-менте, за последния автобус... Неясни картини и спомени се блъскаха и преплитаха в безпомощния му, упоен мозък. Но колкото и да се опитваше да си спомни нещо повече, усилията му оставаха напразни, а от тях дори още повече го зацепваше главата...

И все някак трябва да е стигнал до тук, до тази къща (?), до тази стая, до това легло!, опитваше се да разсъждава. Някой го е довел? Не познаваше почти никого в селото, освен роднините си. Но това определено не е домът на леля му!

“Айде, и последният за днес замина...”, прозвуча в главата му някак далечно гласът на изрусения барман от снощи сред бръмченето на мотора на отдалечаващия се автобус. Спомни си, че макар и все още на трезва глава, не се притесни особено тогава, което учуди дори самия него. Не си падаше по непланирани начинания и авантюри. Но май му беше все едно, искаше само да погълне гадната отрова с миризма на спирт и да забрави за глупавите си грижи... Пък по някое време, като подейства алкохолът и му олекне, щеше да се върне отсреща в ресторанта и да помоли братовчедка си да пренощува у тях. Все някак щяха да го наместят, макар да не го бяха включвали в предварителните планове с преспиване, по негово желание, въпреки настояването й. По план, възнамеряваше да се прибере още същата вечер в София, ...Последното, което си спомняше всъщност беше смс-ът, който пусна до майка си: “Оstavam tuk.6te se vidim utre.Ne se trevoji, vsi4ko e nared. Tuk e mn.veselo”. Не че тя щеше да се разтревожи особено, ако не се прибере, нито за това къде е и с кого...

Не можеше повече да лежи така тъпо, размекнат и безпомощен. Отметна рязко завивките. Слънцето безсрамно пръсна пажовете си по красивото му, стегнато тяло, сякаш триумфирайки най-сетне с пълната си победа. Погледът на Андрей неволно се спря на традиционно твърдия му сутрин член, който блестеше гладък и кадифен под струята светлина. Гледката му хареса. Но не беше време за това, макар непознатата обстановка да му действаше още по-възбуждащо. При други обстоятелства, хм... Но сега имаше по-важна задача...

Изправи се бавно и все така надървен се огледа вече по-внимателно край себе си. Малка стая, приятно обзаведена с малко, ненатрапчиви мебели в меки, бежови цветове. Есенен пейзаж на стената, отново в галещи окото пастелни нюанси. Нямаше нищо, което да издава и показва къде е попаднал...

Но какво, по дяволите, правят дрехите му на стола, така грижливо наредени?! Не че не го правеше сам, ама не точно по този начин – имаше набито око за тези неща!...Внезапно го осени мисъл, която накара хладни тръпки да пропълзят по цялото му тяло...Ако някой друг е сгънал дрехите му,... боксерките... Срам и гняв го задушиха. Не беше свикнал да го виждат гол. Кой знае защо, адски се срамуваше. Асен, бившият му приятел, много му се смееше за това. И често му се караше, че крие божественото си тяло от погледите на другите. Така и не успя да го убеди да отидат заедно на нудистки плаж, въпреки увещанията на Асен, че няма от какво да се срамува, “напротив! Всички ще ти завиждат, защото имаш най-красивия пенис, който съм виждал.” “Ако се надървя пред всички ще умра от срам!”, отвръщаше разпалено Андрей и не щеше и да чуе...

Грабна дрехите си от стола и набързо ги нахлузи. Време беше да действа, тази неизвестност вече го подлудяваше. Завъртя се за последно отчаяно-безцелно из стаята и хвана дръжката на вратата...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Редактирано от pensif на 27.05.04 15:31.