Отпи от водата. След минутка надигна чашата с водка, но дори и неговото несвикнало с алкохола небце не намери особена разлика във вкуса. Намръщи се с досада и се замисли. Изпадна в настроението, което наричаше “гаден самоанализ” или “саморазнищване”. Докога щеше така да се колебае между “Осанна” и “Разпни го”. Имаше нещо много чисто и приятно в първите разменени с Ники погледи, имаше нещо толкова топло и човешко в докосването на устните им. Или нямаше ? Привличане и сближаване или игра и подигравка... Само да знаеше...

Спомни си за последния си приятел. Още не беше се съвзел съвсем от раздялата. Макар тяхната история да бе с предизвестен от месеци край. Живееха заедно в един апартамент и деляха наема, всички разходи и широкото легло в спалнята. Андрей гледаше на връзката им като на нещо ясно и решено. Дотолкова, че не обръщаше никакво внимание на малките “знаци” осеяни по съвместния им път, докато не те не натрупаха критична маса и не стовариха истината върху главата му.

За месеците през които бяха заедно познаваше огромния гардероб на приятеля си до последното копче. От двамата той бе по-подредения и беше приел като част от задълженията си да върви подир Асен и да прибира и подрежда дрехите му. Не му направи впечатление, когато на няколко пъти намира в спалнята чорапи с неизвестен произход. Знаеше, че Асен понякога си купува какво ли не, заради удоволствието да има нещо ново. Но когато при чистенето една събота намери под леглото употребен презерватив от марка, която никога не бяха използвали двамата, му се изясни и “историята” на чорапите и вечерните закъснения, след които Асен бързаше да си легне и заспи без задължителната друг път прегръдка и неочаквано бързо свършващите напоследък пари от “общата касичка” и много други мънички сигналчета – всеки поотделно не значещ нищо, но събрани заедно те образуваха голяма светеща табела с надпис “КРАЙ!”.

Тогава едва дочака Асен да се прибере и да си поговорят. Но не получи нито разумно обяснение (като че ли такова можеше да има) нито стана скандал, нито се разделиха... Нещата увиснаха във въздуха за няколко месеца, през които двамата постепенно се отдалечаваха един от друг. Но този “преходен период” сякаш не беше достатъчен за да свикне Андрей с мисълта, че ще трябва пак да се научи да заспива и да се събужда сам. Затова, когато един ден Асен взе да си събира багажа заявявайки, че е намерил “нещо друго”, Андрей не се поболя от мъка, но все пак усети как в сърцето му една струна се опъва до предел, след което жално иззвънява на скъсано.

Беше минал повече от месец от тогава. Но Андрей беше загубил лъчезарната си самоувереност и не знаеше, дали е готов за промяна, каква точно промяна иска, ако изобщо иска нещо.

Стресна се, за кой ли път днес, от шумното изпуфтяване на вратите на стар и прашен автобус “Чавдар”. Автобусът потегли, а Андрей успя да зърне табелата.

“Айде, и последният за днес замина”, каза сякаш на себе си, но високо, барманът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите