Браво за сериозния труд, който си положил !

ТНекстът може и да изглежда дългичък и прекалено научен или суховат, ама ми се струва, че има защо да бъде прочетен.

А по темата:
Личните ми наблюдения доста точно се вписват в изводите на тези учени. Само дето не бих могъл да се изразя толкова категорично и ясно като тях. Като се започне с това, че нарцисизмът е значима част от личността на всеки един от нас (обаче не бих го определил като точно като проблем), та до Хората са нарцистични, защото не обичат себе си достатъчно. Липсата на "самочувствие с покритие" е добра почва за развитие на нарцисизъм, смятам аз. Когато не усещаш увереност в себе си, най-лесният вариант е да се скриеш зад фалшиво самочувствие или да се опитваш да изпъкваш на фона на недостатъците на другите. Сред колеги и познати съм виждал достатъчно подобни случаи, да не говорим, че и тук сме се срещали с такива бисерчета.

Сега и за положителната черта на нарцисизма:
Ако мислиш/вярваш, че си добър в нещо, това ще ти помогне да бъдеш добър в същото това нещо. Това много ми напомня теорията на леля ми (галено вкъщи и викаме "щурата ми леля", а като ме изнерви - направо "лудата ми леля") за "позитивното мислене", с което ми беше проглушила ушите по едно време. Отивам аз в непознат град, нямам жилище, тепърва навлизам в нова и непозната за мен работа, напрежението е такова, че да ти се счупят амортисьорите, а тя ми вика "мисли позитивно и всичко ще се оправи". "Да бе!" - отговарям аз. "С позитивно мислене ще си купя апартамент и пари даже няма да ми поискат". Това в кръга на майтапа. А иначе, наистина помага. Ако захвана една работа с предварителната настройка, че няма да я свърша както трябва... я свършвам, но ми коства два пъти повече усилия, отколкото нещо не по-лесно, но правено с идеята "аз това си го знам по рождение"

А за държанието на гейовете (ами и на бисексуалните)....
Тук плоскостта е малко по-хлъзгава за мен, отколкото правенето на обобщения по принцип. Мисля си обаче, че сме малко по-уязвими или по-скоро по-раними от останалите, защото сме израснали и повечето от нас живеят с мисълта за това, че обществото не толерира сексуалната им ориентация, а това няма как да не създаде в нас тази чувствителност. При някои от нас тя се развива като стеснителност или затвореност, при други избива на агресия, нарцисизъм... Нормално е да е така, според мен.

Спирам да философствам, за да не надмина по дължина първия постинг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите