|
Една истинска история,един реален град...едно саществуващо място..поредната нощ ,в която не ми се спи,когато избирам за мое убежище тьмнината..музиката,нежната музика в главата ми не би могъл да заглуши никои тьтен или уличен звук....
Мястото,изпалнено с опастност,но и някаква мистика е отново пусто,дали наистина се иска много смелост да бадеш там?
Вече приближавам границата,там кадето свьршва сушата.Изведнъж мрака изчезва и фарове на автомобил осветяват пьтя ми,а след секунда дори не се сещам за тях...
Стигам края,в един от моите специални мигове,когато оставям на саме сьс Вселената,но не за далго,както разбирам след малко..
Нечий силует все повече се приближава,докато не спира точно до мен:
-Имаш ли часовник?-пита непознатия,после пали цигара,като не забравя да предложи и на мен с вапроса:
-Какво парвиш тук по това време?
-Разхождам се,отвращам му аз.
-А защо сам?
Роглеждам го,до мен стой мьж на около 35,среден на раст
-Помага ми да се съсредоточа и помисля,казвам истината
-Не му трябва на млад човек да мисли....
-Всеки,решава сам,за себе си,нали?,продалжавам безинтересния за мен диалог
След това разговора ни преминава в това,колко е пусто наоколо, и как никой не би намерил приложение на мястото,освен ако няма кола..
Не обращам внимание на думите му,поне и докато не предлага да идем в неговата.
-Тук ми е добре,няма смисъл да му обяснявам повече
-Не ти ли е студено?
И преди дори да си помисля да отговоря,той проверява колко дебело е дьнкито ми..изненадата ми е пълна,в момента, в който усещам раката му и по други места от тялото ми.
-Разкарай се,казвам му категорично
-Какво, не си ли пада6?
-Не сам тук за това...
-Извиняваи!това е последното нещто,което казва изчезващия непознат
Не след далго трагвам и аз,по близките стълби,сякаш попили целия мрак на света и чуството на опастност,изчезващо от мисьлта за предстоящите осветени места в парка.
Да кьпещите се в неонова светлина дарвета и пустоща на около,забулена в мистика...
Премианвам безразлично и следавщия перверзник,вървящ срещу мен,хванал се с рака отпред....
Трагвам си от там,за пореден път,посветен в таините на ноща,но не в тарсене на някой друг, а на самия себе си.
Музиката още звучи в мен,всащност не е спирала,нежни звуци,носещи не на крилата на безвремието,кадето никой и нищо няма значение...и така до следващия път.
Редактирано от feever на 16.03.04 02:53.
|
NIGHT ANGEL-I
