|
|
| Тема |
 На ръба на пропастта |
|
| Автор |
Edno_mom4e (непознат
) |
|
| Публикувано | 02.03.04 18:11 |
|
|
|
Моля, имам спешна нужда от съвет!
Объркан съм и то много.
Накратко – историята:
Аз съм студент, а той е лекар-асистент. Влюбен съм в него. И той в мен. Но той има жена и едно дете, а аз нямам. Обичам го, но вече не мога да взема някакво решение, защото в крайна сметка, каквото и да правим, той все се прибира вкъщи. Иска да съм с него, но дава само платоническа любов – нищо повече. Когато съм по-настоятелен, той просто бяга и се крие. Записах се дори на кръжок по специалността, само и само, за да мога да го виждам по-често. В крайна сметка – така продължаваме 4 години вече. Никак не ми харесва това. Объркан съм. От няколко месеца спрях дори да му говоря. Отминавам го , не го гледам, не го поглеждам, дори има моменти, в които ставам наистина безразличен. Но – има и други моменти, в които като помисля, и така – седмици наред мисля само за него. Не знам какво да направя. Може би не можах да разкажа всичко както е, но съм много объркан.
Има ли смисъл да се заблуждавам, че някога ще стане нещо?
Да го допусна ли отново до себе си? Но като го допусна – най-вероятно ще продължи всичко както преди. Дори за една пица се страхува да ходим да ядем някъде.
Не мога да спя в болницата денонощно, само за да го видя за 5 минути на ден.
Да се измъчвам ли още?
Оххххх...наистина не знам. Вече не издържам.
И май наистина ще сложа една голяма точка и така. Какво да правя? Въобще живота ми стана много труден, много.
| |
| |
| 
|
|
