по повод недъзите,искам да споделя че ако ти липсва нещо от тялото и искаш да функционираш максимално добре и да не ти се напомня затва ежедневно,може би най-доброто място на света е САЩ,..колкото и да ми е мъчно да го кажа.Щот тая страна хич не ми е по сърце,но по този параграф копче не мога да кажа,камо ли конец.Също и ако си гей, почти съвсем нормално се възприема,особено в дадени райони Както и да е,какво ми беше изумлението и сигурно съм направила наи-опулената физиономия,когато на пистата(в САЩ де) видях да хвърчи скиор,чиито крак(не помня кой точно) липсваше почти целия.Първо си помислих, че не съм видяла добре и че сигурно е бил с моноска,но не__беше си еднокрак човека и такива финтове правеше,че ме досрамя мен дет сам двуного още и уж карам от как се помня.Щеките му бяха по особени само,завършваха кат малки скички.И все пак,това ме хвърли тотално в оркестъра при валтхорната и още веднъж доказа как стига да поиска,човек може да използва максимално заложбите си.Беше висок и добре сложен,от шапки,очила и прочие не можах да му разгледам физиономията,пък и ми беше неудобно да зяпам,да не си помисли нещо...но дали бих излезла с него?Защо не? Моята половинка с два крака така и не се научи да кара,пък и няма никога да се,не иска просто Но сега шегата настрана,мисля че си заслужава на тези хора да им се дава шанс и да бъдат обичани.Ако да речем въпросният скиор примерно е весела натура,допаднеме си,и се представя в леглото също толкова добре колкото на пистата бих__а ако ме накара да забравя за недъга му,бих му дала и повече.Така поне си мисля де,не ми се е случвало досега да имам близък контакт с хора,на които им липсва нещо от тялото така че говоря малко наизуст,но ако дойде такъв момент,ще споделя

Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!