Ух, че сложна ситуация наистина...
Признавам си, че цял следобед не ми излиза от ума твоят въпрос...Какво ли не свърших през тези няколко часа, с какво ли не се занимавах, ама някъде там в мислите ми той все бодеше, като невидимо трънче в пръста...

Как бих постъпил? Така и не мога да преценя със сигурност. Не ми се е случвало да познавам такъв човек. Още повече пък да се запозная с него при подобни обстоятелства. Поради това всичко, което си представям, предполагам е неизбежно белязано от насадени стереотипи... Премислих десетки варианти на това защо момчето с недъга би постъпило така както описваш ("пропуска" да спомене) и се опитвах да се поставя на неговото място.
Но за себе си в едно съм сигурен. Не съм толкова добър актьор, че да скрия докрай шока си (да!, няма какво да се лъжем) в тази неочаквана ситуация... Също съм сигурен в това, че не бих си тръгнал в никакъв случай. Но не бих могъл също така навярно да се отпусна истински по време на срещата - не заради самия факт от наличието на недъга, а заради притеснението от това, че не знам как да реагирам, за да не го нараня по някакъв начин (няма да съм първият сигурно, но да не съм поредният), как да се държа, от това как изглежда в очите на момчето моето поведение, срам от самия себе си и евентуалната си неадекватност и т.н. Знам, че колкото и да се държа естествено и да се опитвам да игнорирам тези мисли, всичко това ще рефлектира по някакъв начин, най-малкото несъзнателно.

Колкото до евентуална повторна среща, ако наистина сме се харесали и се почувстваме близки и наяве, както в чата, може би не бих отказал да се видим пак, и пак, и пак... хората са различни и ги има достатъчно, които са адски "вързани в краката" и не обичат да танцуват и да ходят на диско и без да им липсва един крак, както и такива дето предпочитат да си прекарват целия ден(че и нощ) пред компютъра (или телевизора) вместо да се мотаят навън и т.н.... така си мисля... Поне в това отношение нещата не би трябвало да са по-различни от "обикновените" срещи - ако го има привличането, впускаш се и толкова, ако ли не - какво значение има дали е с един крак, с една топка и т.н., или всичко привидно му е наред - против себе си не може да върви човек или да се насилва... Въпросът е решението да не е плод на съжаление и неудобство ( на единия полюс) или от предразсъдъци и дискриминация ( на другия ), защото е еднакво жалко... Така си мисля... Надявам се и да имам силите да постъпя правилно, ако един ден се озова в такова положение...



Това е моята теория и гледна точка в общи линии. Ако пък тайно търсиш съвет, дори и да го отричаш, аз лично не мога да дам, обясних по-горе защо. Пък и кой ли може... Но ако все пак е така, колкото и тривиално да звучи, питай сърцето...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?