Изобщо не си схванал накъде бия :) За мен семейството е единственото истинско нещо, независимо между какви полове. Също така мисля, че сексът изобщо не би трябвало да е движеща сила за стабилност защото единствената сила, която е достатъчно могъща за да задържи двама души заедно за цял живот е любовта.

нека само обичта да е достатъчно могъща, за да задържи хората за цял живот.

следва ли от това че междувременно трябва да си сложат усмирителни... ризи и да не посягат един до друг, докато след 1-2 години се убедят, че любовта им е истинска и силна?

Виж, че съм млад - прав си - и сигурно затова на всички им е толкова странно мнението ми по тези въпроси. Просто ми е супер гадно когато в дир чата непрекъснато някой пита за "секс довечера" :с Защо никой не попита за "кола и пица довечера"?!?!

на мен пък ми се е случвало да се уговаряме за бира и картофки :-)
с някои от тези хора и днес сме приятели. всичко е въпрос на настройка. ако един от двамата драпа само за секс и не се държи човешки, разбира се че няма да се получи нищо по-свястно...

Всички във форума твърдят, че между хомо и хетеро няма разлика, но аз също живея сред хора и всеки ден виждам как един приятел е луд по едно момиче и са заедно вече доста време без да им пука за секса. Те нямат нужда от твойта движеща сила за да са щастливи. Много ясно, че някой ден ще го направят, но това ще е следствие от чувствата им, а не обратното. И съм сигурен, че ще им достави хилади пъти по-голямо удоволствие.

аз също съм от тези, които твърдят че между хомо и хетеро няма разлика. само че в огромната си част тия два типа хора са поставени в съвършено различни ситуации.

хетеро хората живеят и проявяват отношенията си съвсем свободно.
да вземем да речем училището или университета. там ако едно момче хареса момиче или обратното спокойно може да си го опознава постепенно, да проявява интерес, да я покани на среща, да идат на кино или където и да било -- сами, или дори в компания и т.н.
има една абсолютно естествена и прекрасна човешка среда, в която връзката може да се породи и развие по най-естествен начин.

а гейовете какво? ако харесаш съученика си какво става?
един куп задръжки. всеки естествен човешки порив се удря в тия задръжки, с всичка сила, като влетяла в стаята птичка, която отчаяно и с всичка сила се блъска в стъклото на вече затворения прозорец.
през тоя филтър успяват да преминат само набралите достатъчно мощ пориви.
за да съберат тая мощ, те са се натрупвали, натрупвали... и от нещо човешко често се превръщат в нещо разрушително.

ей затуй онзи твой приятел може да проявява интерес към девойката, отношенията им да започнат, и да се развият, и те да се учат от връзката си, да се учат да живеят, да се учат какво е да си с друг...
а ако гей се влюби, дълго време ще се терзае, дълго време ще си мечтае и притеснява, и ще фантазира (именно фантазира) кое как трябва да бъде...

може би на-трудното е човек да измисли как да отвори прозореца.
ние често обвиняваме общоството за наличието на стъклената преграда.
може и да сме прави, но много повече ще си помогнем, ако търсим и намерим начини да отворим прозореца вместо да оставим поривите си да умират зад него. да намерим среда... жива, истинска...

Забележка: Мнението ми засега си е чиста фикция, но се надявам някой ден да го докажа

излиза, че си изграждаш мнение като чиста фикция, а после искаш да го доказваш на практика. не ти ли се струва твърде изкуствено, неестествено като подход? не би ли трябвало да си изградиш мнение постепенно? от минимален опит (нямам предвид непременно сексуслен)?

ти може би си прав, че е лошо за една по-истинска връзка да отделиш секса от обичта и да вземеш само секса.
но също толкова лошо е да ги отделиш и да вземеш само обичта.

между другото, от даден етап нататък, според мен сексът играе ролята на свръхфино средство на опознаване.
според мен някои черти на характера или отношението на човека към нещата и към тебе, изключително ярко изпъкват именно по време на секса.

в този смисъл, сексът е *важен* за развитието на връзката -- може би не от самото начало, но от някакво място натам. както твоя приятел и девойката му в един момент ще го направят. но тоя момент не е фиксиран по рецепта (да речем, година след началото).
не бива да се поставят изкуствени граници.
моментът зависи от самата двойка. за едни ще настъпи след месец. за други ще настъпи след година. и според мен човек не бива да да вгражда в камък предварителните си разсъждения по въпроса... а да изживее момента така както го чувства, когато моментът настъпи...

пак казвам -- това са си мои разсъждения за нещата. нито са съвет, нито мога да гарантирам дали след време няма да започна да мисля различно :-)