(prodylzhenie ot mqstoto, kydeto Gnomeo sprq...)

спомени, най-самотни под лунния блясък.
и сега мога да се усмихвам на отминалите дни,
когато беше тъй прекрасно,
когато знаех какво е щастие...
нека спомените оживеят.
всеки лъч от уличните лампи
трепти като предупреждение,
някой промърморва и улицата потръпва --
скоро ще настъпи утро,
светлината на деня!

трябва, трябва да дочакам изгрева,
да изградя живота си наново,
не бива да се отказвам...
та нали когато зората придойде,
сегашната нощ също ще се превърне в спомен...
и ще започне нов ден,
пламнал от мъглата на миналото,
избуял от студения въздух на утрото,
ето, лампата гасне, и тази нощ отмина,
нов ден, нов ден изгрява.

доскосни ме.
толкова лесно е да ме оставиш
съвсем сама със спомените
за слънчеви дни
докоснеш ли ме, ще познаеш какво е щастие
ето виж, започва съвсем нов ден...

Редактирано от Hopтттчe на 16.02.04 20:54.