Мое мнение.Лекарите надушват страха.Както и цялата глутница навъртаща се покрай военните комисии.Не че мразя медиците като цяло,напротив,считам ги за много интелигентни и добри хора...или поне такива би трябвало да бъдат.Както във всяка една професия и тук има хора които си вършат работата и хора които не си я вършат.Майка ми е лекар,но какво от това?Винаги съм бил против поставянето под общ знаменател на каквото или когото и да било.За човек се съди не по това какво работи,а по това как си върши работата.Военната комисия е една чисто и просто психологическа игра.Може дори да я сравните с шаха.Чакане,чакане,чакане...Колко забавно-получил си призовка(ако не се лъжа точно така се нарича).О каква радост!Хммм..."Да се яви веднага..."Значи средностатистически аз съм ученик в последен клас.Предстоят ми кандидатстудентски изпити пък и трябва да внимавам и в училище-не ми се ще да ми лепнат някоя 2-ка,нали?И така получавам призовка,според която държавата(тази прелестна,чудя се дали е правилно да я нарека,институция) изисква от мен да пропусна училище(брои се за плюс),да откажа евентуалните си частни уроци за които родителите ми се скъсват от работа и без които шансовете ми за благополучно приютяване в лоното на Студентството драстично намаляват,и с радостна стъпка да се явя,евентуално,на майната си.Дотук ясно.Предполагам на всички е ясно че първо се замъквате при приятните и особено мили чичко и лелка в общината,които от своя страна след особено кратък престой на евентуална опашка ви съобщават с радост и блеснал поглед,че трябва да се явите на комисия.О да!Мечтата ми се сбъдна-чувате ли нежна музика като от горски поток и чуруликащите птички-музиката на щастието...И така датите на които ТРЯБВА да се явите на комисия странно защо съвпадат с датите на последните класни/уроци/или пък недай си боже с датата на някой изпит(миналата,2003,година мой съсед бе извикан ден преди изпита му по математика-и аз не знам на какво точно и защо).Ура-медецински преглед.Боже колко много ги обичам-по продължителност равняващи се на приблизително няколко деситилетия,прибавете и радостта от това да прекарате цялото това време с хетеросексуални момчета и мъже,кой от кой по-противен,да не забравяме и унижението-тази жизненоважна част от човешкото съществуване.Може вече да сте усетили лека тръпка от предстоящия сблъсък на нерви и умове.И така добирате се,някак си,до медецинския преглед.Пращат те за снимка(не се притеснявай облъчването е само като от малък ядрен реактор с течове или там както се казва),и кръв която би била взета по-професионално и безболезнено ако си срежете вените сами.Следва прегледа в поликлиниката.Ако имате късмет може да попаднете в 14-та.Не мога да пропусна че там бяха сравнително на ниво.Тук господа(и дами ако четат това) са двете мойе би най-плашещи неща:психолога и хирурга.Моля мобилизирайте всичките си умствени чаркове,абстрахирайте се от миризмата на урина разнасяща се от пластмасовите чашки които са ви били дадени за логично обозримата цел(естествено тук е и дилемата-ако я препулня ще ми се смеят ли,ами ако не е достатъчно пълна това значи ли че не съм като другите момчета?),от старците чакащи за същите кабинети като вас и въобще от обстановката на българско болнично/медицинско заведение.Моля подгответе се за малко унижения придружени с много притеснения(за ваша сметка разбира се).Но ако продължавам в същия дух май ще ми трябва седмица да ви преразкажа тази приказка,така че по същество.Бъдете на ниво-вие какво човек ли сте или плужек.Бъдете непукисти и приемайте всичко като абсолютно нищо.Напред.Психоложката.......Тук и единствено тук би следвало да има разговор за вашата сексуална ориентация.Ако тя не засегне темата,засегнете я вие.Най-много да напише:"Парадира със своята хомосексуалност",в крайна сметка и това ви върши работа(трай коню за зелена трева,ама...).Ако си върши работата като хората тя ще ви попита дали имате приятелка,на което може да парирате ,че имате приятел.Разговора може да протече по различни начини точно затова трябва да внимавате в разговора и да усетите момента.Колкото до хирурга-правилно че е длъжен да провери това онова,но това не значи да клечите или да се гъзите със свалени гащи докато той ви коментира или си говори по телефона.Мамка му няма да ви набият ако протестирате в даден момент когато почувствате че границата е прекрачена.Вие сте човек и се очаква да се държите като такъв.В крайна сметка процедурата ще трае около минута и бих ви препоръчал няколко неща-бъдете чисти(само казвам не ми се сърдете),гледаите да не цъфнете там с чрна коса и руси косми отдолу или нещо фрапиращо-може и да звучи тъпо но колкото по-малко поводи за приказки давате толкова по-добре.Иначе за групавите прегледи-не ми се е случвало пък и да ви се случи,да не ви пука много.Не познавате тези хора,нито лекаря,те могат да ви унижат или да ви обидят само ако вие го позволите.Казах ви-непукизъм и ума на максимум обороти.Това му е цаката.Както вече казах можете да си доведете приятел/приятелка за морална подкрепа-никой няма да ги изгони.Не ви препоръчвам да сте с родители-адски лош вариант,привлича много внимание и вие се потите,че ако кажете на някой от преглеждащите че сте хомосексуалист той ще изскочи навън да каже на родителското тяло.Живот и здраве ще ви се наложи да ходите и на така наречените "специалисти" във военна академия.Ако смятате да представяте медицински документи гледайте да сте ги сортирали и подредили и да имате някаква представа отгоре отгоре кое какво е.Ако трябва платете на някое Джипи,но не отивайте там с наръч фърчащи бележки,няма да ви помогнат-никой няма да седне да се рови да види има ли нещо за него,пък и колкото повече време стоите толкова по-зле.
Обобщение:Това е ужасна работа.Все едно сте агне на заколение.Чакането цели да ви вбеси и да ви докара до ръба,точно затова бъдете спокойни и непукисти.Достатъчно сте интелигентни за да позволявате на тоя или оня да ви побъркат.Военната комисия е градска легенда.Ако не знаете какво е това-с две думи,това е легенда или слух или просто нещо като "общоизвестната истина" че нещо е еди как си или там от тоя род.Нещата не влизат в калъп.Различно е и колкото и хора да си дадат мнението,колкото и различни версии да има,винаги ще има още.Не философствайте,не говорете излишно,не привличайте внимание.Няма да помогне ако се появите в пълния си блясък-само ще влошите нещата.Слейте се с тълпата както се казва.Трайте си,но не дотам че да се прекрачват някои граници.Преценявайте ситуацията във всеки един момент.Колкото и да не ми се иска цялата работа трябва да мине тихо и спокойно.Трябва да търчите хиляда пъти насам натам,да ходите тук,после там ,но да се окайе че трябва да чакате 4 часа и после да търчите обратно на изходна позиция.Така стоят нещата.Надявам се че ще се променят.Но това е.И да се вбесявате на идиотщината на цялата ситуациая,полза няма да има.
Ако все пак по някаква причина ви вземат-борете се със зъби инокти за служба без оръжие.Не знам дали има разлика,но все пак звучи ми по поносимо да чистя тоалетни,да беля картофи,да пера мръсни гащи дори или каквото там трябва отколкото да служа за кауза в която не вярвам.
Това е.Мое мнение,но пък нали точно това правим всички-даваме си мнението.
Успех и късмет.Толкова мога да пожелая на тези които тепърва ще се сблъскат с това.... нямам достатъчно гадна и противна дума в речника си която да опише тази лудост.
Тъпа работа...