Родоначалник на статистическите изследвания на сексуалното поведение е американският ентомолог Алфред Кинзи (1894-1956). С група сътрудници той обобщил данните за сексуалността на анкетирани 20 хиляди американци по две шестобални скали.
Статистиката на Кинзи зашеметила Америка. Оказало се, че 48% от анкетираните мъже са имали през живота си поне един хомосексуален контакт, 25% от мъжете са имали няколко хомосексуални контакта, 18% са имали в течение поне на 3 години еднакъв брой хомо и хетеросексуални контакти, 10% са водели изключително хомосексуален живот в продължение на 3 години, а 4% - цял живот.

Като се има предвид:
1. Многократно изказваното мнение на Никам, че според неговите учебници, ако само веднъж си спал с жена, вече преставаш да си хомосексуален, а ставаш бисексуален;
2. Посочената по-горе статистика, която очевидно не е съвсем прясна, но не вярвам данните да са се изменили в пъти, ако изобщо са се изменили
3. Изказаното от Никам мнение, че бисексуалните според неговите учебници са психично болни
Може да се направи следното разсъждение и съответните изводи:
48% са имали през живота си поне един хомосексуален контакт следователно, 52% не са имали нито един, тоест са чисто хетеросексуални. Приемаме ги за нормални. 4% са водили цял живот хомосексуален живот. По определението на Никам и те са нормални. Общо – 56%. Останалите 44% пак по определението на Никам са циклофреници, каквото и да означава това. Или най-малкото – психично болни (според вездесъщите учебници на Никам).
Някак не ми се вярва. Всеобщото определение за “нормално” е, че е масово разпространеното, тоест – принадлежащото към определена норма. В случая 44% според мен сами представляват норма. За разлика от 4%, което е по-скоро изключение за обществото, отколкото норма.

Или учебниците са сбъркани (това ми се вижда не съвсем вероятно) или Никам ги чете така, както дяволът чете Евангелието, или просто не е разбрал за какво става дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите