|
Наскоро попаднах на едно проучване за самоубийствата при хомосексуалистите, и там на 1-во място е посочен един фактор, наречен самота. Та се порових из книжките и открих някои интересни
факти за самотата.
Още Парацелз е нарекъл самотата - коварната отрова. Той я смятал за основна причина на много заболявания. И в своите анали е написал, че хронично самотните хора намират състоянието си отвратително, нещо като лошия дъх в устата. Те постоянно се страхуват, че човекът, с когото искат да си побъбрят, може всеки момент гнусливо да се отдръпне.
Болест ли е самотата?
Истинската самота означава пълно скъсване на духовните връзки на човека както с околните, така и със самия себе си. Психиатрите образно казват, че самотата е сестра на депресията.
Не всеки самотен човек страда от депресия, но всеки, когото тя измъчва, е самотен. Самотата не се подава на измерване като високата температура, не се проявява с ясни симптоми като скарлатината. Тя принуждава човека да я прикрива. Често хората, страдащи от самота, изглеждат твърде весели
и общителни.
Известни са три типа самота:
1/ Кратка самота - тя се проявява внезапно и продължава не повече от няколко часа. Почти всеки я е изпитал. Най-общо казано, това е временно вушевно разстройство. Често то настъпва тъкмо, когато човек би трябвало да е общителен-в празници, отпуск, на големи тържества. В такива моменти човек сякаш е чужд на самия себе си и като че ли е попаднал случайно сред хора.
2/ Ситуационна самота - чрез нея душата реагира на загубата на скъп човек. По правило това става в случай на заминаване или смърт. Често хората се оплакват от различни физически смущения: болки в стомаха, нарушения в сърдечната дейност, безсъние, тревога, главоболие, депресия и обща отпадналост. В по-тежките случаи това може да продължи 8 - 12 месеца.
3/ Хронична самота - това е най-опасната форма на душевно затваряне. Причината за нея си остава неизвестна. Учените все още не са успели да намерят убедително обяснение на това заболяване. Изчезват всички наши възможности да влизаме в контакт с други хора и да го поддържаме. Загубва се способността да бъдем привлекателни, да отдаваме дължимото на другите и без недоверие да приемаме похвали, загубваме умението да даваме каквото и да било на околните. Те пък смятат, че ще им донесем повече проблеми, отколкото радости, и започват да ни избягват. По такъв начин се оказваме в порочен кръг. Поради липса на практика все повече изчезват способностите ни за комуникация. Струва ни се, че опасението ни, че ще сме излишни и безинтересни за околните, все по-често намира потвърждение.
И какво да направим - ами, просто е - трябва да общуваме и то много с ЖЕНИ! Да, те са лек, но не и ,СЕКСУАЛНО! Само духовна връзка, иначе, проблемите нарастват стремглаво.
И още нещо - самотният се измъчва от страх да приезнае пред когото и да било самотата си. Той намира това унизително, едва ли не позорно. Нужно е да помисли и внимателно да прецени на кого и с каква степен да се довери.
Повечето хора, приели ролята на слушатели, се чувстват отговорни за изповядващите се и неволно заемат позата на наставници. Това е най-мечешката услуга, която могат да направят. Съчувствието не върши работа, т.к. човек инстинктивно възроптава срещу това, да го смятат за духовно низвергнат. Преди всичко, самотникът трябва да бъде изслушан, и да му се покаже, че със собствените си сили, може да излезе от тази самота.
|
Отново за самотата
