Аз ходя. Рядко (по-малко от веднъж месечно), но ходя.

Вярно е, че там има някаква показност, клюки, силна музика, понякога е отвратително запушено от цигари и т.н.

Но поне аз намирам защо.

Не мога да обясня защо, но се чувствам много добре и спокойно когато гледам момчета, които се прегръщат или които просто танцуват. Действа ми някак си... как да кажа... терапевтично едно такова... Успокояващо, приятно. Освен това, обичам да танцувам... Давам си сметка, че вероятно не го правя особено оригинално, нито разнообразно, нито добре... Но ми е приятно. И всичко това ми е особено приятно, когато не съм отишъл там сам -- въпреки че от музиката не можем да си говорим. Но пък преди това може да сме си говорили на друго място.... Всичко това обяснява защо обичам да ходя с приятел(и), но понякога отивам и сам; защо избирам именно гей-заведение, а не обикновена дискотека и т.н... Приятелят ми не си пада по такива места, затова обикновено ходя с други приятели или просто сам.

А останалите неща -- клюките, показността, начумерените погледи на някои, хм, типове... Всички това ми е се виждат като незначителни подробности от пейзажа... А ако по някаква причина заради тях нещо ми опротивее, нали мога просто да си тръгна...