|
Честно, наистина ме мързи, ама при трима срещу един, се налага да привличам авторитети. Не съм правил аз изчисленията, нито съм проверил приведените в материала по-долу факти. Доверил съм се на авторитети и списъкът им е отдолу. Та, четете, ако не ви мързи... Дълго е, но пък е интересно. Най-малкото защото ви показва, че не всичко, учено в училище е безспорно.
Известно е, че Дарвин се е опитал да обясни съвършенството и разнообразието на съществуващите организми с теорията на еволюцията. Еволюцията, според Дарвин, се осъществява в резултат на взаимодействието на три основни фактора: изменяемост, наследственост, и естествен подбор. Изменяемостта стои в основата на образуването на нови признаци и особености в строежа и функциите на организмите, наследствеността закрепва тези признаци, а под въздействието на естествения подбор, се отстраняват организмите, които не са приспособени към новите условия на съществуване. Този процес води до натрупване на всички нови приспособителни признаци и в крайна сметка – до появата на нови видове.
Само че, от 1859 година, от момента, в който е излязла на бял сват книгата на Дарвин “Произход на видовете”, не е намерен нито един факт, потвърждаващ неговата хипотеза.
Последователите на Дарвин - Опарин и останалите, са се опитвали да обяснят, как от неживата материя е произлязла живата. Те са считали, че при определени условия на Земята се е образувал т.н. “първичен бульон”, в който под влияние на различни фактори – температура, слънчево излъчване и т.н. е възникнал живота. Примитивните форми се размножавали, мутирали и усложнявали и така се стигнало до най-простите организми, а после и до живите същества.
Само че няма никакви доказателства за съществуването на “първичния бульон”.
Другото съмнение идва от това, че всяко органично съединение би се разрушило, встъпвайки в реакция с кислорода. А наличието на кислород в атмосферата на Земята е доказан факт. Нали, ако нямаше кислород и озон, ултравиолетовите лъчи на Слънцето, прониквайки през земната атмосфера веднага биха убили всичко живо.
Второто недостигащо звено е отсъствието на изкопаеми преходни форми. Дарвин е вярвал, че те ще бъдат намерени. Така го е и написал: “Редовете постепенно изменящи се изкопаеми ще бъдат намерени в бъдеще. Непотвърждаването на този факт ще е най-сериозният аргумент против моята теория”.
От тогава насам са намерени останките на множество изкопаеми животни. Само че преходни форми не са намерени и до сега.
Уредникът на Чикагският музей по естествознание Дейвид М. Рауп пише: “Вместо да бъде потвърдена картината на плавното и постепенно усъвършенстване на живота, находките дават откъслечна картина, а това означава, че видовете са се сменяли неочаквано, рязко, почти или изобщо без да се изменят.”.
Подкрепя го втори виден учен, Дентон: “Независимо от активността на търсенето по цял свят, свързващи звена не са намерени и веригата на находките е все така накъсана, както в дните, когато Дарвин е писал “Произхода на видовете”.
Освен отсъствия на доказателства за правилността на хипотезата на Дарвин, има и доказателства за нейната погрешност. Теорияна на еволюцията говори за това, че новите органи трябва да възникват в резултат на незначителни изменения, наслагващи се продължително време. Самият Дарвин пише в “Произхода на видовете”: “Ако бъде доказано, че поне един сложен орган е възникнал не за сметка на многобройни незначителни изменения, моята теория ще претърпи пълен крах”.
Само че изследователите вече са открили около хиляда живи същества, органите на които нямат аналози в целия животински свят.
Професор Робин Тилярд от Университета в Сидни пише, че “половите органи на мъжката оса нямат аналог в животинското царство; те не са се образували от никакви по-рано известни органи и произходът им е съвсем истинско чудо”.
Ботаникът Френсис Ернест Лойд пише през 1942 година за насекомоядните растения (венерина мухоловка): “Да се обясни произхода на такива високоразвити органи на растенията, каквито са хватателните, просто не е по силите на съвременната наука”.
Палеонтологът Барбара Щал пише през 1974 година: “Как са възникнали перата на птиците от люспите на рептилиите – науката се затруднява да обясни”.
Професорът по биология Ричард Б. Голдшмит от Калифорнийския университет пита колеги-дарвинисти, как обясняват произхода не само на перата на птиците, но и покривката от косми на млекопитаещите, сегментацията на членестоногите и гръбначните, произхода на жлезите, изработващи змийската отрова, появата на фасетъчно око у насекомите, и т.н и т.н. Привържениците на еволюцията са били принудени да вдигнат ръце и или да игнорират известните факти, или да вярват, че някога науката ще разгадае тези загадки.
Дарвин не е познавал генетиката (тя се е появила по-късно) и е предполагал, че един вид може бавно да “еволюира” в друг по пътя на постепенните изменения. Но днес учените знаят, че гените имат предели в изменчивостта си. Това е установено през 1948 год. от генетика от Харвардския университет Ернест Мейром. След поредица от мутации, петото поколение на мушичките дрозофили винаги идва в нормата. Френсис Хитчинг заявява през 1982 год.: “Всички опити за селекция показаха, че рамките на селекциониране са строго ограничени”.
Хартман и Кук са правили опити с бързо делящи се едноклетъчни. Сменяли температурата, храната и други условия. Опитите продължили 25 години. Резултат: никаква разлика между първия и последния организъм.
Нито на Дарвин, нито на някой друг се е отдало да превърне един вид в друг или да бъде свидетел на такова превръщане – факт, способен да смути и най-ревностните привърженици на теорията на еволюцията.
И последният удар по хипотезата на Дарвин нанася теорията на вероятностите. Белтъците и ферментите – това са тухличките, от които се състои всичко живо: вируси, бактерии, растения, птици, риби, животни и организмът на човека. Молекулата на белтъка се състои от около 20 аминокиселини. Професор Роберт Шапиро из Ню-Йоркския университет е изчислил, че вероятността за “самозараждане” на обикновен фермент е равна на вероятността да бъде извадена червена топка от планина от 1020 черни топки.
Бактерията – това вече е живот. Но тя съдържа 2000 фермента. Вероятността от случайното възникване на една бактерия на Земята за милиард години е 10 на 39950 степен.
“Затова, - пишат доктор Фред Хойл и неговият съмишленик Чандра Викрамасингх след всички изчисления, - вероятността от случайна поява на света даже на една проста бактерия е толкова нищожно малка, че не трябва да се отнасяме към това сериозно. По-скоро торнадо, носещо се над гробище от автомобили ще сглоби от останките “Боинг-747”.
В човешкия организъм има 25 хиляди фермента и вероятността за тяхното случайно възникване е 10 на 599950 степен. По-лесно ще е да се намери червена прашинка сред планина от черни, при това размерът на тази планина ще е трилион трилиона пъти по-голям от размера на вселената.
След сблъсъка си с такава обезкуражаваща статистика, научният свят преразглежда възгледите си към теорията на еволюцията. През 1970 год. професор Ернст Чейн, лауреат на Нобеловата награда, който е отделил пеницилина, пише: “Твърдението, че развитието и оцеляването на най-приспособимите видове е следствие на случайни мутации, считам за безоснователно и противоречащо на фактите”.
Фред Хойл и Чандра Викрамасингх пишат през 1989 год.: “Каквито и нови факти да се превеждат, животът на Земята не може да е възникнал случайно. Пълчища маймуни, тракащи по клавишите на пишещи машини не могат да възпроизведат произведенията на Шекспир по простата причина, че цялата вселена няма да стигне за да се съберат в нея ордите маймуни и пишещите машини”.
За да можете да си представите поне горе-долу какво е това 10 на 39950 степен (вероятността от “самозараждане” на една бактерия) ще нарисуваме следната картина: директорът на компанията на държавната лотария има 12 деца. Пред всеки тираж, той купува на всяко от децата си по един билет. През януари при бащата идва най-големият му син и иска да бъде поздравен – спечелил е най-голямата награда – 5 милиона долара. През февруари билета, печелещ тази сума е в дъщеря му. И така – цялата година.
Правдоподобна картинка, нали? А ако се случи нещо такова, няма ли да се окаже нашия директор-късметлия зад решетките? Та – вероятността 12 пъти подред да спечелиш от лотарията джакпота (1 печеливш билет от 1 милион продадени билети) е равна “само” на 10 на 72 степен. А възможността от случайната поява на света само на една бактерия, както вече казахме е 10 на 39950 степен. Тоест, купувайки един билет, щастливецът печели джакпота 6658 пъти наред!
Литература
1. Новосельский С. Демография и статистика. М., 1978.
2. Прохоров А. Бионика. М., 1963.
3. Прохоров А. Инженер учится у природы. М., 1967.
4. Ричини Э. Опасные обитатели моря. Л., 1973.
5. Цингер А. Занимательная ботаника. М., 1951.
6. Щербиновский Н. Шестиногие враги и друзья. М.-Л., 1951.
7. Borel E. Probabilities and Laife. New York, 1962.
8. Denton M. Evolution: A Theory in Crisis. Bethesda, 1986.
9. Hitching F. The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong. New York, 1982.
10. Hoyle F., Wickramasinghe Ch. Lifecloud. New York, 1978.
11. Lloyd F., The Caznivorous Plants .Waltham, 1942.
12. Mandelbaum H. Ma'aseh Bereshith and Geology. 1979.
13. Raup D. M. Conflicts Between Darwin and Paleontology. Field Museum of Natural History. 1979.
14. Schildknecht H., Holoubek K. Angewandte Chemie 73, 1961.
15. Shapiro R. Origins. New York, 1986.
16. Smith R. Bible Science News-letter, 1974.
17. Stahl B. J. Vertebrate History: Problems in Evolution. New York, 1974.
18. Tillyard R. J. The Biology of Dragonflies. Cambridge, 1917.
|
Re: еволюция [re: Sam]
