Ами ние наистина говорим за различни неща.

Аз наистина не говоря за морал, а за доста по-обективни неща, изобщо не намесвам някакви хвърчащи морални категории. Говоря за... как да кажа... чисто...хм... биологичните предпоставки (само предпоставки, възможни източници) за естествеността на едно или друго възприятие.

Моралът безусловно играе важна роля за наличието или отсъствието на хомофобия, но конретно като става дума за естествения подбор, моралът ме интересува твърде малко.

Между другото, насково прочетох "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм. Една приятелка я намери за 50 стотинки на някаква сергия в София.

Та, там е описана следната ситуация:

В средата на XX век се появява нов биологичен вид, наричан "трифиди" (да речем, създаден чрез генно инженерство). Той е опасен за човека, но човекът удачно се бори с него, и даже го използва за собственото си благо. Както в момента например отровните змии са опасни, но от отровата им се правят лекарства.

Та, в резултат на някакво събитие огромната част от хората губят зрението си.
Това веднага применя везните. Зрящите остават малко, другите загиват, кой от глад, кой убит от трифидите. Оцеляването на хората се превръща проблем, формират се различни "общини" с различно устройство и система за оцеляване и развитие. Но според морала на всяка от тия общини, някои запазват нивото си и залогът за развитие. Други само оцеляват и деградират. Трети оцеляват само временно.

Там изключително ясно се вижда колко силно моралът зависи от условията и необходимостите на обществото. В западното общество моралът предполага моногамия и едноженство. В сюжета на книгата обаче обаче този морал става празен, дори пагубен. Защо? Защото е нужно възпроизводство. Защото са нужни нови хора, зрящи деца, които да пораснат, кръстоски на наличния генофонд. Освен това в някои обществва се предполага жената почти да не работи или да се грижи само за домакинство. В ситуацията в книгата обаче е необходимо всеки, дори и жената да изпълнява, или поне да умее да изпълнява неща, които иначе в друго общество не са приети.

Мисълта ми е, че за да има смисъл от един морал, той трябва да е адекватен на реалностите и необходимостите на едно общество.

Оттук автоматично следва, че никой морал не е меродавен, и че всеки морал подлежи на изменение според средата и необходимостите. Ще рече, сляпото придържане към който и да било фиксиран морал е тотално неадекватно поведение: моралът трябва непрекъснато да се преразглежда при промяна на контекста; животът е твърде шарен и динамичен.

Което пък изисква човек да мисли...

Докато аз говоря за онова, което е преди морала, преди мисленето. Което условията вече са решили без наша намеса. Това че аз съм гей и това че огромна част от хетеросексуалните се възбуждат от лесбийски сцени. А каква кал от морал се е наслоила отгоре, си е съвсем друг въпрос...