Имаш право. Точно така става. Ще ти дам пример от личния си опит, т.е. от моя живот.
Една от любовите ми беше бисексуален. Стана от първия път, просто както казват любов от пръв поглед. От една болница сме, срещаме се ежедневно. Но какво стана, беше лятото на 2000 година. И от 1 юли, връщайки се от отпуск, застъпвам на едно дежурство. Нещеш ли, потрябва ми консултация с хирург, за изключване на остър хирургичен корем. Той обаче дошъл, направил консултацията , а аз се мотаех на лаф из коридорите. Прибирайки се в клиниката, го срещнах облегнат на вратата на сестринския кабинет, да дава историята на заболяването. Мерна ме, кимнах му с глава и толкова. Бях го виждал може би веднъж само и то смътно.
На следващия ден, пак бях цял ден, и той дойде, уж да види пациентката и почна да се овърта нещо. Не обърнах внимание. И после - ден, след ден, ден след все намираше някакви поводи да се върти при нас. Макар, че първа хирургия е през двора. Както и да е. И от ден на ден, по едно време дежурства съвпадаха и се почна.
Да, ама всичко беше на виртуализъм. Т.е. дай да се гледаме и да се обичаме, само с феромони. Е, хубаво, ама то моите хормони никак не искаха да си стоят на място. И когато натисках, той се дърпаше. После се ядосах, млъкнах и той се разплака. Така е. И така, сърдехме се, сдобрявахме се. Докато разбрах, че е женен, и жена му работи пак в болницата, лаборантка. И ето, че един ден ми писна, на тоя начин на обичане и теглих чертата. Оттогава - не му говоря, отминавам го, и вече спрях отдавна да се тормозя за чувства. Той не го преживя така лесно, като до ден днешен продължава да тича, да ме гони из коридори и т.н. Но вече аз не мога. Просто не изпитвам нищо повече към него освен съжаление. Та дори и това май го няма. Имам си постоянен партньор, който не искам да заменя с друг. Това е.
Та ето защо ти казвам, че връзката с бисексуал, и то семеен не може да бъде пълноценна. Винаги на първо място изпъква семейството - жена, деца, роднини ако щеш, а ти си там в дъното. И това го казвам от опит, тъй като имах и друга връзка, пак с бисексуал, нещо подобно стана. Уверил съм се в живота.
Разберете, койлкото и да не го признавате, колкото и да не го осъзнавате, винаги е имало и ще има разлика между живота, манталитета, поведението, мисълта, емоцията, и пр. на хомосексуала и бисексуала. Това може би ви е трудно да го усетите, но един хомосексуалист го усеща. С мен поне е така.
Ето защо, привличане има, обич има, любов ако щете, но консумация - не. А мисля, че консумацията също не е маловажна.