|
Триперът, представлява инфекциозна (заразна) венерическа болест, причинявана от бактерий, наречен Neisseria gonorrhieae. Предава се изключително по полов път, а рядко и извънполово. Названието гонорея (буквално семеизтичане) дадено от Гален (оттук и Галеново "семеизтичане"), не е сполучливо, но е получило широко разпространение всред медицинската общност, поради което се използува и до днес. В много страни, болестта има
народни названия, които определят някой нейн основен симптом, като например: чешкото "капавка" и немското "трипер" (от капка) или полското "жежончка" и френското "шодпис" (парещо уриниране) и други. Наименованието гонококция придобива все по-голяма популярност и разпространение.
История - счита се, че гонококцията е била известна още от дълбока древност, но тъй като в сравнение със сифилиса тя не дава тежки външни прояви, на нея се обръщало по-малко внимание. Предполага се, че в древноегипетския папирус на Еберс, в библията, в писанията на Хипократ и др., там, където се е пишело за възпаление на пикочния канал у мъжа, се описва и болестта гонококция. Твърди се, че жизнерадостният философ Епикур, цял живот е боледувал от гонококция и че е починал от задръжка на урината поради стриктура на уретрата. Във втори век от нашата ера, Гален е описал клиничната картина на болестта. След избухване на сифилистичната епидемия през ХV век, гонококцията е била идентифицирана със сифилиса и е била считана за една от неговите прояви. Това погрешно схващане е продължило повече от триста години. През тези години редица учени се занимават с изследването на този проблем, такива са Бел, Ернандез, Рикор, Хънтър - всеки със своите възгледи и идеи за това страдание. Едва през 1879 година, Алберт Найзер (Albert Neisser) открива причинителя на трипера и му дава името гонокок, като описва неговата морфология, начин и типичност на размножаване. В негова чест, по-късно този бактерий е наречен Neisseria gonorrhoeae. Малко по-късно Лайстиков, Бум и Вертхайм, успяват да култивират гонококите на изкуствена среда, а Бум прави инокулация в мъжка уретра и възпроизвежда клиничната картина на това заболяване. По този начин, това заболяване е обособено в самостоятелна венерическа болест.
Начини на заразяване - заразяването от гонококция обикновено става при полово сношение с инфектирано лице. Заразяването става, когато гной, съдържаща гонококи, попадне върху лигавицата на пикочния канал у мъжа, при анален секс, със заразен партньор, т.е. с партньор, който носи в аналната си лигавица гонококи. Друг вариант е, когато мъж, носещ в пикочният си канал гонококи, ги "посее" в аналната лигавица, на партньора, с който осъществява полов контакт.
Изследванията показват, че винаги в тази неизвестна редица от контакти и партньори е имало бисексуален мъж, който се е заразил от жена, която е носила в лигавицата на маточната шийка гонококи. Проучванията показват, че в затворено хомосексуално общество, без наличие на бисексуали, гонококция - няма. Това показва, че основен момент в заразяването на хомосексуалните лица с гонококция е наличието на полов контакт с бисексуален мъж. Ето защо, за да се избегне разпространение и заразяване с гонококция, е редно да осъществяваме строго чисти от бисексуали връзки, които са основен предавател на болестта. Извънполово заразяване на възрастни мъже в практиката не се наблюдава и по принцип е възможно теоритично. Извънполово заразяване се среща само при малки момиченца, които са били в контакт с предмети на болни от гонорея - изтривалки, нощни гърнета, тоалетни чинии, чаршафи, столчета и др. Малките момичета могат да заболеят при спане в едно легло с болните си родители. Това потвърждава факта, че именно контактите с жени, са основните механизми за бързо разпространение на болестта, което отново доказва, че ако хомосексуалист заболее от трипер, то непременно е имал контакт с бисексуален мъж, който го е заразил. Има и т.нар. вертикален механизъм на предаване на болестта, а именно - извънполово заразяване от гонококция на очите и половите органи
у новородените при преминаването им през родовите пътища на болната майка, което още веднъж показва резервоарната роля на жената за разпространението на гонококцията. Възрастниет болни, могат да пренесат гонококите върху конюнктивите на очите си, посредством замърсените си с гной ръце. Например, достатъчно е едно неволно почесване на окото, с ръката, която е опипвала или изтисквала пикочния канал, и гонококите вече са попаднали в конюнктивата. Счита се, че подобен е и механизмът на предаване на заразата в носа. Не на последно място, съществува и т.нар. орална форма на гонококция - гонококово гърло, при което бактерият е попаднал в устната кухина, а оттам и в гърлото, чрез орален секс - фелацио - най-често, особено когато е имало семеизпразване и изпиване на спермата. Гонококовото гърло, може да е резултат и на предадена по съседство инфекция от гонококов ринит - от носа. Рядко боледуващият от остра гонококция мъж бива източник на зараза, тъй като той забелязва обилно изтичане на гной и търси медицинска помощ, а освен това придружаващите болки го карат да избягва полови сношения. Опасни в това отношение са болните с хронична форма на заболяването, които често пъти не знаят за своята болест. Това важи особено за жената, която нерядко открива болестта си, когато инфектира своя партньор, а ако той е бисексуал, то заразата се предава и на хомосексуалните лица. По същият начин, от болна бисексуална жена, се заразяват и хомосексуалните жени - лесбийките. Благоприятни моменти за заразяване са темпераментно проведено полово сношение и удължен коитус. По-силна е заразителността след менструация или след употреба на алкохол, които изострят болестния процес.
Клинично протичане - след попадане в лигавицата, гонококите скоро започват да се размножават. До появата на клиничинтие признаци на болестта изтича определен инкубационен период, чиято продължителност е обикновено 2-3 дни. Продължителността на инкубационния период зависи от вирулентността на гонококите и съпротивителните сили на организма. В известни случаи той може да бъде съкратен, рязко под 2 дни, а в други случаи се удължава до 2-3 седмици. Това обаче са обикновено редки изключения. След изтичане на инкубационния период върху лигавиците, където са попаднали гонококите, се развива възпалителен процес с характерните му белези: зачервяване, оток и отделяне на обилно гноен ексудат, придружен от чувство на болки или сърбеж в пикочния канал. Гнойната секреция, продължава 2-3 седмици, след което намалява успоредно със затихването на възпалителните явления. Така острото възпаление, ако не се самоизлекува, може да се превърне в подостро или хронично. Поради това протичане гонококцията се разделя на остра и хронична.
В групата на острата гонококция се отнасят всички неусложнени и усложнени гонококции, с продължителност до 2 месеца. Случаите, преминали този срок се отнасят към групата на хроничната гонококция, която се организира в ограничен, огнищен процес. В различни моменти на дразнене (полови и алкохолни излишества), хроничната гонококция може да се изостри, а
след известно време пак да се превърне в хронична. Характерен и често единствен белег на хроничната гонококция е отделянето от уретрата на гнойна кайпка сутрин или след като дълго време болният не е уринирал.При известни обстоятелства, гонококовата инфекция може постепенно да се разпространи и усложни. По лигавицата на пикочно-половите пътища,
гонококите се разпространяват по съседства и така от първоначалното огнище ( уретрата), преминават в съседни органи - простатна жлеза, епидидим, семенни мехурчета и т.н. Гонококите могат да проникнат дълбоко в слоевете на лигавицата, да достигнат лимфните съдове и да се разпространят по лимфен път. Значение за разпространението на гонококовата инфекция
имат и антиперисталтичните движения на някои органи - напр. семеотводен канал. Ако гонококите се разпространят по кръвен път, то предизвикват далечни метастази, особено при засягане на простатната жлеза и семенните мехурчета. Това всъщност е т.нар. метастазна гонококция. Не трябва да се пропуска и още една клинична форма на гонококцията - това е т.нар.
гонококов проктит - т.е. това е ано-ректалната локализация на гонококцията. Проникването на гонококовата инфекция в правото черво става чрез анално сношение, но също и чрез фистулизиране на абсцес на простатната жлеза или Купферовата жлеза (т.е. имало е възпаление на простатата или Купферовата жлеза, което възпаление се е превърнало в абсцес - образувание, в което има гнойни материи, и поради разтягане на капсулата на абсцеса, същата се пробива, за да се оттича някъде, и най-често гнойта разяжда тъканите и попада в най-близкият орган, който може да изведе гнойта от организма, а това е правото черво. Обикновено гонококовият проктит у мъжа протича скрито и се открива по повод изследвания за други заболявания. При това заболяване имаме налице белези като - зачервена лигавица на червото, оточност, язвички, покрити с бял налеп, а болният се оплаква от парене, напъни, и болки при дефекиране. В изпражненията може да се открият гной, слуз или кръв. Често усложнение на гонококовият уретрит са големите гигантски анално-генитални брадавици - Condylomata acuminata, а също и перипроктален абсцес.
Основни клинични форми на гонококцията у мъжа
Остър гонококов уретрит - той се разделя на:Преден - до 15 ден от началото на инфекцията.Заден - след 15 ден от заразяването.
Хроничен гонококов уретрит - след 2 месеца от заразяването. Острата гонорея, клинично може да протече като баланит, постит, баланопостит, фимоза, парафимоза. Нейните усложнения са разнообразни - парауретрит, тизонит, литрит, периуретрален абсцес. Хроничната гонорея, обикновено клинично се изявява като стриктура на уретрата, която е предизвикана от дълго-продължилите възпалителни процеси, които са увредили лигавицата. Основни усложнения на хроничната гонококция са коуперит, простатит, везикулит, епидидимит, фимоза, парафимоза.
Какво да направим? Незабавно, дори и при най-малко съмнение за това заболяване, трябва да потърсим лекар - венеролог или андролог. Оттук насетне, те ще поставят правилната диагноза и ще определят в зависимост от стадия, формата и усложнението, какво е нужното лечение. Не трябва да се
разчита на самозвани съвети, за прием на едни или други антибиотици и лекарства въобще, тъй като не всеки антибиотик, може да унищожи даденият вид гонококов бактерии. Не забравяйте, че бактериите са упорити и бързо изменят генетичната си структура, поради което се оказва, че ако при един пациент е действал например пеницилинът, то при следващият ще подейства роцефинът, при трети меронемът, при четвърти тиенамът и т.н.
Единствено лекарят може да назначи така антибиотичното лечение, че то да може да ни бъде максимално полезно. За да избегнем обаче срещата с лекаря, то трябва да помислим за половите си контакти и за предпазните средства: да спазваме лична хигиена, да не общуваме с бисексуални мъже, които в голям процент са основен заразопредавател, да ползуваме презервативи, и не на последно място да знаем с кого, кога и колко сме били.
*допълнение - частта от текста, засягаща заразяването на хомосексуалиста от бисексал, е взета от American Yearbook of Medicine - Chapter XII - Venerology, p.459-460, ed. Tom Derakin , Anna J. Greenwood, 2000, 5 ed. - American Medical Academy.
|
ТРИПЕР (ГОНОРЕЯ, ГОНОКОКЦИЯ, БОЛЕСТ НА НАЙЗЕР)
