Ако ми беше приятел... вероятно бих те прегърнал, макар че, какво помага това...

Не знам :-/ Трудно е, какво ли не би могло да стои в основата на всичко това -- да си е такава по начало, да я притиска животът и да не й остава дъх...

Имам една приятелка, която на около 50 и е в ужасни отношения с децата си, толкова нерви и викове... А първопричината и източникът на всичко отдавна е забравен и загъбен, остава само поддръжащата ужаса изнемога на елементарното съществуване...

Просто не знам... Дано успееш да намериш път, начин, отношение... Стискам палци...