|
... с майка си! Не мога и не мога! Нито се разбирам, нито имам здрава приказка с нея, даже от две-три години не съм споделял нещо по-лично с нея. Надали тя би се заинтересувала от това, освен ако няма някаква лична изгода...знам, грубо звучи, но с времето се убеждавам, че е точно така!
Преди 30 минути пак се скарахме. И пак тя започна...Не, не се правя на малко дете...още с влизането в апартамента ме изгледа накриво и аз разбрах, че разправия ще има! За какво ли не...Не съм бил обрал, не съм бил измил, не съм бил помагал, само съм искал! Постоянни натяквания относно тези, с които излизам, забележки и най-вече заплахи!!! Никога не съм прекалявал с излизанията си, никога не съм прекалявал с харченето на пари и т.н. Напротив, старая се и то много. Помагам! Пазарувам, чистя, поправям, даже готвя и гладя...и то само, защото виждам, че понякога наистина се изморява жената! Винаги ще намери да се заяде с мен, да ме обиди, да ме разкритикува, да ме заплаши! Обижда ме, говори ми глупости за познатите ми, старае се да ме накара да се чувствам виновен за всичко! Когато е в настроение се лигави, смее се, опитва се да ме развесели, но аз си знам, че това е за момента...след ден два пак ще има скандал, обиди, назидания и страховити прогнози за бъдещето ми. Ще ви дам пример: в началото на лятото постоянно ме подпитваше, кога ще ходя на море, дали съм си намерил къде и с кой? Очевидно тя нямаше против това (аз съм на 18 и все още съм зависим от родителите си). Но ето, точно когато аз започнах да се стягам, да си уредя заминаването, тя кресна, че аз на море няма да отида. Днес си купих билета, остават три дни...Тя изчака до днес, за да ме направи отново на луд. Ще кажете: не ни занимавай с простотии, но уви...заминаването ми на море е един прост и малък пример из многотомните отношения с родителското тяло! И отново аз се чувствам виновен. Сега седя сам и се опитвам да разбера, защо тя пак ми се разкрещя, защо не го направи сутринта, а сега? Имам чувството, че всичко е по един сценарий...Вече стопроцентово мога да определя, кога и къде ще се разписка за щяло и нещяло...Лошото е, че няма решение на проблема. Ще кажете: поговори с нея, разбери проблема й...Та тя няма ясно изяснен проблем! Да, проблем няма! Правил съм го, говорил съм с нея...Каза ми, че иска повече помощ...получи я. Почнах и да гладя, да простирам, да чистя! Пазарувам...Помагам и при вършенето на бизнес задачите й! Баща ми е мекошав човек, той често й се връзва. Тя все ще представи нещата срещу мен и в нейна полза! Стана ли ви ясно защо съм гей...Там примера със страховитата, властна майка и момченцето й! Наистина всичко около мен е една пародия... Наясно съм със себе си, имам си амбиции, но майка ми е кокошия трън... Тя е спънката! Никога не съм срещал толкова непостоянен и безхарактерен човек като нея... Лошото е, че точно такива се заблуждават и упорито вярват, че нямат грешка и че решенията им са най-добрите възможни. Това ме плаши! Страх ме е, че това нейно упорство ще ми попречи и на обучението и на живота ми като цяло.... Единственият ми изход е май изселването ми от това семейство, което се надявам, че скоро ще дойде с приемането ми в нящой университет, било то тук или навън....
Е, извинявам се за негативизма от моя страна. Не приемайте постинга ми като безсилие или молба за помощ и съжаление.... Просто преди половин час се карах с нея и сега само го казвам.... Ей така, да си излея болката!
Може и да греша...
The more you take, the better you feel!
|
Не мога да се понасям...
