Не само, че повярвах, ами и разбрах, че имам насреща си човек, който наистина се интересува от волейбол (най-малкото следи игрите на националния отбор). Супер!
Разбира се, че гледах последния мач, и не само него, впрочем. Рядко пропускам:) Само дето малко завиждах на варненци, че този път срещите се играят в техния град и поради тази причина, нямаше как да съм част от атмосферата в залата...Сигурно на живо е било страхотно ...Жалко наистина, че след такава борба(от 0:2 до 2:2) изпуснахме въможността да си осигурим със сигурност първото място в групата и участие на финалите...Ама сякаш националният по волейбол е обречен да следва съдбата на този по футбол:)))

Що се отнася до самите състезатели, макар и от най-големите ни "врагове" в Световната Лига преди години, винаги съм харесвал физически най-много италианските волейболисти от националния отбор. Особено разпределителя Самуеле Папи...

Относно нашите си прав до голяма степен - те почти никога не се усмихват...Преди защото атмосферата в отбора бе нездрава, сега нямам представа защо - може би са пределно концентрирани, или просто остават верни на балканския имидж на спортистите ни пред света - сурови и страшни Иначе в началото си падах по нашия разпределител - Николай Иванов (но не и по играта му). Има хубави крака, а мен това ме впечатлява. Ама през последните години се попромени и вече не ме кефи толкова... Мартин Стоев ми харесваше много преди време, но преди да напълнее... Сега симпатизирам до известна степен на Пламен Константинов и Евгени Иванов, последният има изключително приятен глас...


Играта няма какво да я коментираме - когато нашите са мотивирани, е истинско удоволствие да се гледат мачовете им с когото и да е от най-силните отбори в света. Драматизмът винаги е изключителен. Това е и чарът на самата игра, особено с новите правила - никога не може да се предскаже кой ще е победителят.

"To be natural is such a difficult pose to keep up"