Айде още един постинг за да видите за какво става въпрос:
Поразрових се в специалната литература и открих поразителни неща, които тук искам да споделя. Те трябва да ни накарат да се замислим, ако искаме да разберем всичко не в неговата "куриозна", а в същностната му страна. Ето за какво става дума…Ще тръгна от началото на европейската култура, а именно от древна Гърция. Знаем ли как тогава са се отнасяли към… хомосексуализма и към хомосексуалистите, към тогавашните "обратни"? Почти никой днес не знае това, а и вероятно мнозина не искат и да знаят; точно затова то трябва да им се каже. Из цяла тогавашна Гърция, и особено в Атина, Спарта и особено, да речем, в Тива или в Крит, на "хомосексуализма" се е гледало като на нещо съвсем естествено и "в реда на нещата", никой почти не се е дразнел от това, че "има и такива". Как е било възможно това, та нали те са били толкова "по-изостанали" от нас, днешните "цивилизовани… варвари"?! В Спарта, и също така в Крит, даже е имало обичай всяко момче на определена възраст, да речем в периода на най-решаващите му години (от 12-13 до към 18-20), да бъде давано на възрастен, зрял, "истински" мъж за най-пълноценно "обучение" във всички тайнства на живота. Те били наричани "любовници", и родителите сами се грижели да осигурят такъв един "любовник" на детето си, който лека полека го въвеждал не просто в тайните на живота, но и в тези на любовта като негова сърцевина. Явно те са "правили и секс", както бихме се изразили днес, макар че едва ли това е най-важното: "любовникът" въвеждал "любимото си момче" и в тънкостите на военното изкуство, практическите дела на живота от най-различен характер, дори изглежда му давал и най-необходимите знания, почерпани от опита - и които то едва ли би могло да открие само на своите години. Когато брадата на младия човек станела съвсем "истинска" и мъжествена, "му разрешавали" да живее както той сам иска, но преди това бил изцяло "подчинен" и "зависим" от своя любовен партньор; даже последният бил наказван при военните неуспехи на своя възпитаник…Как е възможно всичко това? Нима то не е такава "извратеност", от която е съвсем нормално по бузите ни да избият червените петна на нескриваното възмущение? Спартанците не са правили обаче всичко това просто "ей-така" или защото "нещо не е било наред" с тяхната сексуалност (такова "обяснение" най-напред се появява в учените ни глави!); всички тези обичаи са имали огромен за тях, но непостижим от нас самите смисъл. Какъв е бил този смисъл? По някакви свои и неизвестни на нас "съображения" древните спартанци може би не без основание смятали, че при своята "любовно-образователна система" младият човек успява да придобие по естествен път своята мъжественост, живейки със своя по-зрял "възпитател". Смятало се е (пак може би не без основание!), че ако жени възпитават младежите, то няма как това да не окаже вредно въздействие върху върху тяхната още не родила се мъжественост, тоест един вид да ги направи "женствени", варварски зависими от "женското", или, както днес бихме казали, "феминизирани", а значи и не-мъжествени (макар че "мъжкото" не може да е "едно и също", то би трябвало да има раз-личностни особености, следователно то търпи вариации в определени граници, а и "феминираността" на някои мъже по своему е… интересна, обогатява човешкото, такива индивиди по свой начин са симпатични и заслужават да бъдат уважавани и дори… обичани!). Мъжът трябва да бъде мъж, а значи и мъжествен, а това може да стане според тях само ако мъж влияе на юношата в нелекия път на формиране на неговата мъжественост. Знаем, че през тези години на "пубертета" и на "половото съзряване" едва ли има нещо по-значимо за юношата от секса и сексуалните преживявания, но според древните спартанци сексуалността на бъдещия мъж трябва да придобие ясната си форма само в общуването пак със мъж, който вече е показал че е достатъчно мъжествен (знаем, че дори родителите на момчето се грижели за това да му намерят достоен "любовник"!). След като поне 6-7 години младежът живеел непрекъснато със своя любовник, в това число и в… леглото, то след достигане на пълнолетие той получавал своята свобода и оттук нататък според своите "предпочитания" или "наклонности" сам избирал своя бъдещ сексуален живот: с мъж или с жена да живее нататък решавал единствено той и то най-свободно! Вероятно спартанското "сексуално образование" не е довело до епидемия на… хомосексуализъм, защото, доколкото ми е известно, Спарта не е загинала от рязък спад на раждаемостта, при това, сигурен съм в това, и тогавашните мъже не са умеели… да раждат. В Тива стигнали в "безсрамието" си дотам, че създали една армия от… влюбени един в друг бойци (армия от хомосексуалисти, какъв ужас според днешните ни разбирания!), която, според наличните данни, се оказала непобедима: защото никоя армия не могла да победи мъжете, които рамо до рамо защищавали не просто себе си, а ония, които силно обичат, именно любовниците си (а те били… "не-жени", защото също се сражавали мъжествено и смело за своите любими!).

Що съм толкова хубав бееее!