|
|
| Тема |
 Постепенно усещам, че ще стане напечено... |
|
| Автор |
Depp (attractive) |
|
| Публикувано | 22.05.03 22:14 |
|
|
|
Да...За съжаление нещата при мен са с тенденция да стават напечени.
За какво става въпрос ли?Ами аз съм на 17.Живея с родителите си и от както се помня съм с хомосексуални наклонности.Слава богу не ми личи и нямам проблеми със съученици и други познати.Маниерите са ми съвсем нормални и няма нужда да се преструвам.
Притеснява ме това, че един ден все на някой ще трябва да кажа.Имам в предвид приятелка или родители...Като се позамисля май няма да имам сила да го направя.
Що се отнася до родителите ми..колкото и абсурдно да ви звучи, имам чувството, че баща ми би ме разбрал по-добре от майка ми, въпреки, че ще има нужда от време.А майка ми е човек, който веднага би ме подкрепил, но след време би злоупотребил със сексуалността ми...Нито искам да наранявам баща ми, нито искам да попадам в ръчичките на майка си, която е май и обяснението за днешното ми поведение (нали знаете теорийте за властните майки и синчетата...всичко ми е ясно)....
Кофти ситуация...Не ми се мисли.
Дори не съм сигурен, че приятелите ми (в частност момичетата), са достатъчно зрели и либерални, за да ме приемат.Въпреки, че доста момичета са се изказвали положително за гейовете и са обявявали, че искат да имат близък приятел гей.
Знам, че един ден ще трябва да кажа...Не се виждам с жена и деца...ще трябва да дам обяснение.Да съм грозен и да не ме искат...не е така...напротив...момичетата ми се лепят (това е по-скоро оплакване ), но ей на...нито ме привличат, нито са ми интересни! :)
Вие как си признахте?Въобще казвали ли сте на родителите си?Какво да правя?Все още мисля, че мълчанието ми е спасител...ЗЛАТО :-)
Данке!
The more you take, the better you feel!
| |
| |
| 
|
|
