Темата, която повдигнахте ме навежда на мисълта на първо място за толерантността. Отношението или по-скоро липсата на толерантност сред “средностатистическите” към “сексуалните малцинства” ми се вижда обяснимо, макар че тотално не го одобрявам. Това е неразбирането, ограничеността, липсата на въображение да излезеш извън клетката от норми, които са ти наложили (с възпитание, пример и т.н.) или сам си си наложил.
Толкова по-странна ми се вижда обаче липсата на толерантност сред самите “сексуални малцинства” едно към друго: у лесбийките към гейовете, у гей към бисексуални, у бисексуални към “меки китки” и все неща от този род. Та кой би трябвало да разбира другия, ако не този, който е поставен в сходно положение – най-малкото обкръжението на нетърпимост и нетолерантност у заобикалящата ни маса.
Не мога да не призная, че аз самият съм изпитвал пък и досега от време на време изпитвам отрицателни емоции към някой представители на тези групи. Особено (всъщност май само!) към тези, които имат демонстративно поведение и то на обществени места. Може и да не е оправдано, но ми се случва да се дразня. Във всеки случай обаче не изпитвам подобни емоции/чувства, да не говорим пък за омраза, презрение и т.н. към цяла група. Нещо повече, позволявал съм си да ги защитавам пред убедени хетеросексуални, към чиято задръстеност вътрешно съм изпитвал презрение и присмех.
Това което защитавам обаче е правото на избор. Но да направиш определен избор според мен не означава, че трябва да го натрапваш на другите. Ако искаме да ни приемат нормално си мисля, че трябва да се държим “нормално”. Май трябва да обясня това изречение. Аз например съм си бисексуален. Но вътрешно в себе си съм приел това за нормално и естествено. И затова се държа нормално и естествено. Не го демонстрирам, не парадирам с “различността си”, макар че има хора (тези които приемам за приятели, нямам предвид в сексуален смисъл) знаят за нея. Ако аз се държа различно, как мога да очаквам към мен да се държат като с всички. Как можем да очакваме обществото да ни приеме като естествена и нормална част от себе си, когато ние сами се делим от него и парадираме с това (има и изключения, но не искам да повтарям това след всяко изречение. говоря по принцип). И задълбочаваме разликата, като сами едни други не се приемаме.
Май доста завързано се изразих, не съм сигурен, че успях да изразя това, които исках. Но поне опитах.
Разбира се не мога да си представя, как един травестит ще “се слее” с общата картинка в обществото. Ами то да си травестит означава точно това – да демонстрираш с дрехи и поведение че си по-различен.
Което доказва ограничеността на мисленето ми. Но се опитвам да се променя...
Та: да бъдем толерантни едни към други, за да бъде и цялото общество толерантно към нас.