Някой някога си е казал: Любовта взема ума на тези, които го имат, и го дава на онези, които го нямат.

Та така, ако си влюбен (а от това, което пишеш, ми се струва, че е така), не се учудвай, че правиш глупости. Бил съм от твоята страна на барикадата, та усещането по време на и после ми е болезнено познато (аз съм хетеросексуален, но любовта си е любов, тя не се мери по този начин).

Когато човек е влюбен, той е готов да сваля звезди на отсрещния и не само е готов, ами и наистина ги сваля. И както често се случва, отсрещният споделя чувствата ти, но не с такава мяра, а по-слабо (т.е. обича те, без да е луд по теб, ама ти си луд по него). Ако не му се е случвало и друг път (било той да е луд по някого, било някой друг да е луд по него) поведението ти, което за теб е напъло нормално, на него му изглежда странно, прекомерно, плашещо. Страхът не идва от това, че той си мисли, че се опитваш да ограничиш свободата му, няма такова нещо. Той започва да се страхува от теб самия. Страхът идва от това, че той не може да разбере действията ти и те го плашат. Ако знаете колко съм се борил със същия този страх, ама уви, не се получи. Ако единият от двамата не се усети овреме какво става, може дотолкова да го уплашиш от себе си, че да го отблъснеш и накрая връзката ви да се разруши. За теб остава огромна болка, за него голямо разочарование и страх от следващия път.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят