|
|
| Тема |
 :) |
|
| Автор |
BBourgas (eXiteD) |
|
| Публикувано | 17.04.03 03:24 |
|
|
|
Една любов
за МеНаТа
Изпращам тихо нощта,
продадох свойта душа,
очаквам изгрева нов,
след капка мъжка любов.
Аз зная че любовта,
на този мъж е лъжа,
ала не чувствам тъга,
умира тя със нощта.
Една любов в нощта,
се ражда но умира сутринта,
и щом изгреят първите лъчи,
зная друг вече ще те замени.
Събужда се утринта,
протяга свойта ръка,
до мене цвете стои,
прощално тъжно мълчи.
Kак ненавиждам деня,
след спомена за нощта.
От мене изгрева нов,
отнема твойта любов.
Редактирано от BBourgas на 17.04.03 03:36.
| |
| |
| 
|
|
