На мен по принцип ми е трудно да гледам хората постоянно, затова колкото и да е хубав, го поглеждам от време на време, уж случайно... Започвам да се питам как ли се казва, къде отива. Така ми се ще поне името му да разбера. А на слизане обикновено му казвам "Чао!" (на ум де) и оставам още дълго под въздействие на магията му. А че фантазията работи усилено се подразбира!