|
Тема |
........първа надеждата умря..... [re: odolam] |
|
Автор |
Пaднaл-aнreл (наказател) |
|
Публикувано | 19.02.02 21:01 |
|
|
Особенно любопитен е фактът за това как една евангелистка реплика възпламенява всички скрити страхове.....Разгаря се изведнъж ожесточена полемика м/у вечните момчета и лъжеспасителите.Е,нека устроим среща наживо поне да се взаимно анхилираме.Макар и смъртни,мразим се взаимно,така както Бог иначе всички ни обича.Нали?Който не е с мене е против мене,може това и да не е цитат от тая мухлясала морално Библия,Одолам,но поне е ежедневието на елементарната човешка душевност.Нима не се е случвало да виждам как най-страдащите и умиращите търсят Него,а той и думичка не казва.Нима не бях видял толкова пъти как всяка отиваща си бабичка чака знак свише,обещание за вечност,каквато иначе няма....Кой ще ни рече тогава,чия заблуда е по-голяма?Моята -че един ден ще съм щастлив и свободен или твоята-че Господ те обича?
Иначе,няма как да отрека че боли ме,че тежи в/у доброто ми сърце отрицанието ти,омразата на Бог и неговите чада.Това ме кара още по-силно да мразя хора като теб,Одолам,както Бог никога не би желал.Вярвам единственно в Смърта.Поне тя е навред и мога дори с ръка да докосна необратимоста и,студенината и.....Вярвам че когато настъпи мига и Тя те посрещне ще крещиш безмълвно,широко отворил ужасени очи,а в гаснещите ти мисли не ще остане дори и следа от Бог....
с пожелания за вечен живот.........
|
| |
|
|
|