Наистина взех да се удивлявам на долнопробния език, който се използва за нещо, което би трябвало да се нарича дискусия. Очевидно много злоба и агресия сме събрали в себе си. Чувстваме се зле ако не излеем цялата тази злоба върху другия. Само че така дискусия не се получава. Получават се неистови крясъци и вой между хора, които би трябвало да имат еднакви интереси и да споделят проблемите си като членове на един и същи клуб.
Все повече се убеждавам, че сме оставили разсъдъка си на някой ъгъл и сме пуснали дивата си природа да влачи и разкъсва всичко що и се изпречи.
Можем ли да погледнем на човека до себе си с по-добри и разбиращи очи?
Хей, момчета, всички сме в една лодка. Не я клатете, ще се издавим!
Бог да ни пази!