Като производен на латинския, високият немски, за който спорите, има функцията да заменя падежите в зависимост от субекта. Така че г-н Сет ю фрий е прав, че често пъти Дативус замества Акузативус, но трябва да се обърне внимание в кои случаи. В латински предложната система е строго определена, а немският като единствен наследник на падежна система взима тенденцията за стабилните предлози, т.е. предлога да върви с определен падеж в зависимост от позицията на субекта и смисъла. Тук г-на бърка и се поправя с несъстоятелното извинение за разговорния език, с което се оправдават мнозина начинаещи езиковеди. В разговорния език благодарение на грешки и за улеснения има невъзможни комбинации, които не могат да се изследват. Колко пъти нарушаваме железните правила на нашия език, просто не сте се замисляли. Но пък опонентът също греши за употребата на Акузатива, защото в Граматика на романските езици, четем: Ауф , независимо от правилата и предхождащия глагол, ползва най- често ак., по- рядко дат. и в редки случаи ген. Но тази мобилност на предлога го прави нестабилен. Изводът от тази Одисея, е едно помирение, заради неточност, достигнала от латински, която вие сте налучкали. Всеки преподаватл би имал различно становище по въпроса. Моето като експерт по латински език и романски езици за конкретния случай е , че комбинацията е по- близо до граматиката, ако е с Акузатив.