Чудех се как да ти отговоря. Бая пописах, но все ми се струваше неточно.
Май трябва да влезеш в нашия дом. Там, където ние живеем.
(Какво толкова да ни различава, особенно в къщи? Какво може да правят хомосексуалните хора, което не го правят другите?)

В момента гейският дом е никъде, а и всякога. При мама и татко не е нашия дом, а домът на родителите. Ако родителите вече ги няма, имаме дом, но празен. Крайно недостатъчно са по двойки. Често живеят в различни жилища.
Искаме любовта да я изживяваме в дом, заедно. В съвместен уют, в постоянно спокойствие за другия, в съвместна атмосфера. Не по улиците, по дискотеки или барове, по гости, в компания. Не на прибежки при други, или заедно... различно от хетерото.
Хетерото имат своите шансове, ние – никакъв. Подписът не прави брака, любовта споява. А как да обичаш спокойно, щом никога няма да можеш да подпишеш, ако искате. Има много хетеро живеещи на свободни начала. Но забележи - пред тях винаги стои възможността един ден да се узаконят, връзката им да стане официална. В нашия дом, в нашите отношения перспектива за официален статут... няма. Официални отношения ние не можем да имаме. Навсякъде можем да се представяме като партньори/приятели, а не като брачни/ във форма на съюз. Усещането е различно. Знам, какво е връзка без подпис. Тайно съм завиждал на хетерото, че могат да се представят с нужната тежест. Ние кво...: Моля, запознайте се, това е моя приятел! Всичко е във въздуха.