|
Lin, не исках да се намесвам, но "безцеремонната и нагла тъпотия" (цитирам себе си...) на това недоразумение, наричано Л.Пенев ме дразни.
Като баща на две дъщери прекрасно зная за какво говоря, въпреки че въпросът е нещо между чисто философски, с примес на принудително социалнодеформиран до извратен.
1. Децата се раждат и отглеждат единствено с цел продължаване на човешкия род, в частност, на твоя собствен, а и на партньора (партньорката) ти, генетичен код, с което си осигурявате безсмъртие, до момента, в който се прекрати нишката на генетичното повторение.
2. Самата дума "раждане" е достатъчно ясна, но думата "отглеждане" - не чак толкова.
В една средно нормална ситуация, в думата "отглеждане" се включва съвсем не непрекъснат процес, а процес, който естествено би трябвало да приключи след 16-26 години, според необходимостта.
Във почти всички животински популации родителите се грижат за рожбите си докато те се почувстват годни да се грижат сами за себе си, след това те вече достатъчно пораснали и укрепнали, вече се отделят от родителските грижи, понякога и достатъчно твърдо и драстично. Донякъде Природата е заложила и конфронтация между два зрели индивида в животинския свят, което е доста туширано в "разумния" свят (моля, умните хора да ме извинят за кавичките...).
3. Около 12-годишна възраст децата постепенно започват да се осъзнават като зрели индивиди и минават от фазата на безпомощни деца, които се държат за ръката на родителя си, в индивидуалности, които започват да се борят за доказване в този свят. Затова и приблизително тогава започват противопоставяния и противоречия между изискванията на "разумните" родители и "недостатъчно разумните", т.е., без достатъчно опит и знания, деца.
Значи, т.н. "възпитание", като дума и термин, е действие, продължаващо от 0 до 4-годишна (много приблизително) възраст, когато индивидът-дете вече започва да има мнение почти по всички въпроси, до около 14-годишна възраст, когато детето-индивид (включително и под въздействието на бушуващите с пълна сила хормони) вече е твърдо убедено, че "знае и може повече" от "безнадеждно овехтелите си" родители... И когато вече са сигурни, че повече възпитание не им е нужно.
До около 24-26-годишна възраст, когато вече реално могат да се справят с живота без чужда помощ (в България това е твърде относително понятие...).
От всичко казано дотук става напълно ясно, че не е задължително в периода на това "възпитание", възпитателят да бъде генетичният (те) родител, а може да бъди всеки човешки индивид, независимо от пол и възраст, стига да е над една определена възраст, за която трябва да е ясно, че не трябва да се грижат за него.
И стига да има достатъчно възможности, желание и необходимата отговорност да се грижи за същество-индивид, което има нужда от помощ, грижи и възпитание, т.е., подготовка за самостоятелен живот, каквото и да означава това.
Така, че, всички коментари и догми извън това, обикновено са плод или на социално лицемерие, или на социално-обществена задръстеност и затъпялост, или "дърпане на чергата" към страна, в която на някого му е изгодно и полезно - на държава, на някой от родителите или изобщо, на когото си искате.
Но това съвсем не означава, че желанията на изброените ги поставят в позицията на законоопределящи.
Природните и философските закони винаги са били и ще бъдат над всички останали.
Това мисля по въпроса.
Извън всичко казано от мене дотук, крайно необходимо е да се знае, че родителят(те) в никакъв случай не е собственик на детето си, не трябва да се държи като такъв, и е задължително да знае, че има моралното и обществено задължение да осигури подкрепата и възпитанието на детето си единствено в периода от раждането му, до момента, в който самото дете вече не се нуждае от тези грижи и те започват да са му в тежест. Разбира се, това е невероятно разтегливо понятие и формулировка и не винаги съвпада с биологичната необходимост и целесъобразност.
Точно поради тези причини, абсолютно всеки зрял, интелектуално, ментално и физически годен индивид, ако има това желание и желае да поеме тази физическа и морална отговорност, може да поеме функцията "ВЪЗПИТАНИЕ" на което и да е дете, без да е нужно и задължително той да бъде непременно негов генетичен създател.
Също толкова необходимо е да се осъзнае факта, че има огромна разлика между понятието "СЪЗДАВАНЕ", понятието "ОТГЛЕЖДАНЕ" и понятието "ВЪЗПИТАВАНЕ".
Че със създаването, отглеждането и възпитаването на едно дете, родителят му и/или възпитателят му в никакъв случай не става собственик на това дете или, още по-лошо, не добива индулгенция, която му дава правото да разсъждава по селски меркантилно "Аз съм влагал средства и усилия в отглеждането му, то е длъжно на стари години да ме гледа.", това не е търговско споразумение, а въпрос единствено на морал.
Със сигурност ще има най-различни, дори и коренно противоположни мнения по въпроса, нека да си ги има, това е много полезно... Аз единствено представям моето лично мнение и не го натрапвам на никого. Просто се опитвам по разумен начин да разбия тъпи и лицемерни конформистки догми и псевдонорми във връзка с отглеждането на деца от произволен вид и комбинации човешки индивиди.
"Ако искаш любов, вземи си куче..."
|
Re: За децата [re: linjack]
