|
Тема |
Re: Не е спорно ... [re: ДъpвeнФилocoф] |
|
Автор |
Vanilllaa (L) |
|
Публикувано | 09.09.09 09:59 |
|
|
Аз пък като бях на тая невръстна възраст бях много сериозна и никакви сексуални помисли не ми се навличаха в главата, виж някъде към 3-4 учителката от градината си навлече моя интерес, което резултира в желанието ми да съм нейния "рицар", "супермен" и други от сорта (Жана Д'Арк-комплекс да го наречем), после естествено се влюбих в учителката от 1 ви клас, а като я смениха - тя беше толкова красива и тъжна, дайде една, която изобщо не можах да се влюбя в нея, но пък винаги й гледах в диколтето, не моа да разбера тая жена не се ли усещаше като ми застане на чина, щото винаги носеше мн яки деколтета и аз винаги (дори се повдигах на пръсти) и гледах вътре. После научих от книгите 2-3 клас, че момичетата трябва да харесват момчета (а не жени) и тогава се влюбих в едно прелестно русо създание от мъжки пол, за щастие в 4-ти (за да не навлеза в сферата на не само прелестните мъжки създания) разбрах, че има нещо наречено "лесбийка" и по-точно "англичанка лесбийка", така че до много късно, ама наистина мнооого късно, бях убедена, че за да си с жена трябва да е чужденка (което не означава, че всички чужденци, които харесвах бяха само жени хм), а ако си с нещо българско трябва да е по-скоро мъж, но както и да е. Впрочем и до сега поддържам отделни сексуалности спрямо различните култури - например българска, английска, американска и т.н. с бегли опити за "унифициране" (The L Word) на ситуацията, но както и да е. Какво да направя като американките по-скоро не ме привличат (ха познате защо!) - останалото е по-скоро изключение, вярно че бях почти влюбена еднъж в една, но то...там беше... За това като се центрирам в една култура или бикултуралност, гледам да съм предимо там, щото намесят ли се други култури не е ясно кой ще харесвам, защо и прочее,
... Това и в момента ми е голяма мания - тея диколтета. Направо ти казвам много ме е срам :} Не съм цицоманка, всъщност понякога съм, но диколтето е нещо много предизвикателно и развинтва непоносимо въображението...
|
| |
|
|
|