"Почукай и ще ти се отвори...", имаше някъде такава фраза.
Дотолкова сме обсебени от ежедневието и преследването на... на какво, и аз не знам вече .... Малко външност, малко секс, малко кариера, малко хапване и пийване, малко култура- чудесна компилация за едно уютно самодоволство. Но се оказва, че това вероятно не е достатъчно, за да запълним онази почти недоловима празнота, която ни тласка към Сизифовия хълм на неудовлетворението.....
Любовта- може би единственото нещо, заради което си заслужава да се живее- и да се умре в момента, когато решиш, че ще продължи вечно....
Ама нещо много лирично го подкарах, и едва ли не назидателно- претенциозно- някой би казал.....
Uniqc, май малко коментирахме твоята тема. Суета е всичко, което правим, за да се харесаме на околните. Зависи доколко го желаеш, ако те вълнува, значи си заслужава. Пътят е всичко, целта- нищо /тривиално, но доста вярно/. Лично аз бих предпочел сам да се харесвам, и да искам- не мога да се видя през чуждите очи. Тъй като съм настроен по принцип моногамно, бих желал поне в очите на моя човек да изглеждам ОК. Минал съм по пътя на вълнението- "Дали той ме забелязва, какво мисли за мен, дали..............", оказва се, /поне при мен/, че непредизвиканите и неочаквани контакти се превръщат нещо дълготрайно. Е, не всеки път, естествено. Външността е нещо много важно, стига да не я издигаме в култ, сама по себе си може да въздейства от разстояние или в продължение на няколкото часа, прекарани в леглото. За нещо повече, се нуждаем от нещо повече. Мисля, че красивите хора са малко самотни, красотата буди респект в хората с нормални задръжки..... Затова и доста често можеш да срещнеш красива жена с някой ръб.
В крайна сметка прави каквото трябва / т.е. каквото смяташ за добре/, а да става каквото ще.
Kurvoazie, приятно ми е да си бъбря с теб.....
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ljove на 23.10.07 00:45.</EM></FONT></P>Редактирано от ljove на 23.10.07 00:52.
|