....дозата примирение, с която приемаме неминуемата "благословия" на времето.

Хубава мисъл.
Скоро не съм чел нещо създадено от момента, плод на потенциала.

Доста се вглеждаме в качеството извън нас. Загърбваме собствените си стойности и... така се лишаваме от удоволствието да сме в душевен комфорт.

Външният вид - тялото, изработеното тяло, не е ли проекция на наш идеал. Естественото не е ли по-ценно от маскарада от мускули.

Абе някой правят мускули за да се продадат.
Тялото стока - що не!