|
Не знам дали си динозавър. Трябва да те видя, за да имам някакво становище по въпроса. А иначе аз много се чудих (и продължавам) каква е връзката на (не)динозавърското (ти) излъчване с моногамията, както и на така зададен въпросът, ако ти си динозавър, то държиш ли на моногамията или не? Демек ти коя позиция защитаваш? И съответно и аз ли съм за Джурасик парк? Ениуей, много заплетено се изказах и много се отнесох... пък и нали не съм много умен, сигурно само аз не загрявам нещо тука...
По темата - накратко моето мнение е някаква комбинация от мненията на mizrahi, WebMister и Guardian.
Смятам, че на всички хубави неща трябва да им се радваме. Както човек харесва различни коли, дрехи и т.н. (примерно), а не само една и при това всяка от тях притежава свое лично очарование и разлика от другите, така аз мисля, че трябва да оценяваме и да се радваме в частност и на всички хубави момчета. Всеки човек е уникален и може да ти даде нещо, което другите не могат. Защо да се лишаваме?
Намирам за погрешно или поне доста рестриктивно схващането, че един човек, който и да е, какъвто и да е, може да ти даде всичко. Не вярвам, че някой може да бъде всичко за мен. Нито че аз мога да бъда всичко за някого. А и не искам. Колкото до "притежанието" - аз не притежавам никого и никой не ме притежава. Нямам брак, нямам друг съюз, нямам договор за покупко-продажба или каквото и да било. Точка.
После - няма какво да се лъжем - каквато и магия да има в началото между двама души, в най-добрия случай тя бързо се трансформира в едно добро приятелство, но така или иначе винаги го има моментът на рутината и еднообразието и съответно появата на нещо ново винаги е глътка свеж въздух, а вече който не иска такава - негов проблем. То всъщност май всеки иска - едва ли са много двойките, които се затварят вкъщи или на самотен остров и не се виждат с хора. Всеки има нужда от приятели. Следователно въпросът опира до интимността и секса.
И така - СЕКСЪТ. Нарочно го написах с големи букви, защото негово величие господин СЕКСЪТ е в основата на толкова много беди, мисли, драми и какво ли не. Да видим какво имаме дотук - много красиви момчета, всяко интересно по своему и известна доза еднообразие с гаджето, с което вероятно вече и ДНК молекулите си знаем. Е, как при това положение като видиш готино момче да не го загледаш, да не се развълнуваш, да не го разсъблечеш в мислите си и направо да го пожелаеш? Все пак не сме от дърво или интегрални схеми - така де, способни сме да изпитваме сексуално привличане! А можем ли това сексуално привличане да го изпитваме само към един човек??? Ако наистина можем (както истински моногамните), тогава нямаме проблем. Обаче да го изпитваме към много хора и да го отричаме или потискаме??? Защо? Какъв е смисълът? И защо това да не е нормално??? Само ще се измъчваме и лишаваме от това удоволствие...
Добре. Нека сега, за целите на настоящото изложение, да приемем, че сме от тези, които не искат да се борят със сексуалното привличане към други хора. Тогава нещата според мен могат да се разделят на следните основни ситуации:
1) Гаджето не изпитва сексуално влечение към други хора. Тогава защо съм с него? Ако все пак искам да съм с него, нещата са ясни - ще трябва или да потискам мераците си и да си нося последствията от това или с времето да го променя (гаджето). Аз лично на моето момче успях да му променя разбиранията с течението на времето и сега той вижда, че това не е "толкова страшно", когато е в сила една ключова дума, но за нея - в следващия параграф.
2) Гаджето също изпитва сексуално влечение към други хора. Окей, тогава и двамата се отдават на тези влечения. Мисля, че ключовата дума тук трябва да е "умерено" или "разумно", в смисъл не да го правят както им падне и кой когато и с когото си иска, а да го решават и двамата и да участват и двамата. С други думи, правят секс с други хора, но само двамата заедно. Защото ако ще се кръшка на поразия, тогава вече няма смисъл да са заедно. Тук изникват няколко по-тънки момента: първият е случаят, когато само единият от двойката харесва някого, а другият не го харесва - тогава двамата се разбират помежду си дали е проблем другите двама да правят секс без третия. Вторият, много често срещан случай, е когато тях двамата ги харесват различно и съответно третият е навит на секс само с единия от двойката. Тук мисля, че е редно само харесваният от двойката да реши какво да прави - дали заради гаджето да се въздържи или пък да прави секс с третия веднъж или повече пъти и дали да каже на гаджето си. Лично аз тук толерирам и двете решения - и въздържанието, и еднократния или спорадичен секс, а също и другите две решения - дали да се каже на гаджето или да се замълчи. Тук няма формула според мен - решава се на момента и не мога да кажа, че едното е по-правилно от другото. Напълно оправдан и може би компромисен вариант, мисля, е единичният секс - т.е. за един път не се въздържаш (защото го искаш дявол да го вземе ;-), но за повече вече казваш - е, имам си гадже все пак. Наистина, никак не е лесно да се вземе решение в тези случаи, защото в теб започват да се борят куп мисли. И третият момент, който съществува, е случаят, когато единият от двойката не може да присъства. Така стигаме до единичните кръшкания.
3) Единичните кръшкания - мисля, че единичните кръшкания са си съвсем в реда на нещата, но разбира се отново не единични кръшкания на поразия, а просто когато се създадат такива обстоятелства. Примерно: отиваш на плаж или басейн, но гаджето е на работа или където и да е, но не е с теб. Срещаш готино момче, харесваш го и хоп - той също показва, че не е безразличен към теб. Е, сега, само защото гаджето не е тук, да изтървем момента ли? Тези моменти са много готини, защото в тях има особена магия... Жалко, че на мен все не ми се случват... ;-(((( Но да не се отплесвам... Та, ако мислиш за гаджето, може да изтървеш момента, да убиеш магията... Оттам нататък нещата не са непременно страшни - може да не се видите повече; може да станете приятели и дори да го запознаеш с гаджето и т.н.
Единичните или спорадичните кръшкания (в смисъл с един и същи човек или с различни хора за по веднъж или за повече от един път от време на време, но определено рядко, а не редовно и най-вече когато имат случаен характер и са подвластни на магията на мига) никога не са изключени, но не смятам, че са повод за драма, което ми напомня за следното нещо, което прочетох неотдавна в един профил на гей двойка: "За нас сексът е удоволствие, а не повод за драма.". Е, мисля, че това приключва въпроса или поне моето разбиране по него. Не че драмата е изключена - никой не е застрахован срещу нея, само че ако тя се окаже факт, може би трябва просто да я приемем и да продължим напред било с раздяла, било с игнориране на случилото се, било с нещо друго. С други думи не че е невъзможно гаджето да се залюби с друг и да ни зареже или пък ние да се почувстваме излишни и да го зарежем, но се питам: тази опасност оправдава ли собственичествеността, ревността, отнемането на свободата, следенето, искането на обяснения, слухтенето, мнителността и т.н.? И става ли тази опасност по-малка тогава? И не плащаме ли ние и най-вече гаджето голяма цена за това?
Все си мисля - какво от туй, че някой е лапнал нечия пишка или си я е вкарал някъде? Много по-важно е какво се случва на духовно ниво... Е, ясно е, че нещата не са толкова прости, колкото ги описах, но смятам, че и ние самите доста си ги усложняваме.
Подобно на Guardian и аз вече... не че не вярвам в онази ЛЮБОВ с главните букви (може би я има)... но нито я търся, нито имам нужда от нея и честно казано се чувствам добре така. Достатъчна ми е простата приятелска обич на хората, които истински държат на мен, както и аз на тях.
И няма нужда да си вързан, когато си лишен от власт...
|
Това Джурасик Парк ли е? ;-) [re: Karavadjo]
