|
Патологичен ревнивец. Някой би казал патологичен комплексар, защото поставянето на знак равно между двете е съвсем логичен вариант.
Лицемерно-егоистично е да не си наясно с компромисите, когато се загаджваш. Ако ги осъзнаеш, то нещата (би трябвало да) са по-лесни.
Лицемерно-егоистично е да лепваш етикет "любов" и с това да оправдаваш недостатъците си или тези на другия. Все пак оправданието е действие, при което разсъдъкът интерпретира фактите според своята потребност да бъде прав.
Лицемерно-егоистично е да наричаш някого своята по-добра половинка.
Лицемерно-егоистично е да не знаеш границите и лимита си(оправдавайки се с "любов").
Лицемерно-егоистично е да си зависим от някого за щастието си.
Отношенията с хората могат да са нещо много просто или много сложно - зависи ние какви си ги направим.
Ето един пример. Да речем, че съм срещнал някой. Запознаваме се. Аз отчитам, че този човек ми харесва. Притежава част от качествата от списъка ми, който определя дали даден човек е привлекателен за мен.
Вариант 1: Аз решавам, че изпитвам чувства към него, понеже го харесвам и ми допада и отговаря на нещата които харесвам в мъжете. Почвам да се чудя той харесва ли ме. Какво не харесва в мен и мога ли да го променя, за да ме харесва. Ило как да го накарам да ме хареса. Как да си уредя втора среща с него. Той ще иска ли. Ами ако не иска. Защо не иска. Ами ако иска. Аз дали знам защо иска. Кога ще е тя. Какво ще правим тогава. А не трябва ли сега да бъда по-забавен. По-интересен. Какво да кажа. Как да се държа. Дали ще му хареса това поведение или друго поведение. Открит ли да съм. Честен ли да съм. Дали това няма да го отблъсне. А дали обратното няма да го отблъсне. А дали ще му хареса това. Или обратното. Ами ако нещата не станат. Ами ако разгворът не върви. Какво да кажа. Искам да ме целуне. Той дали иска. Ами ако не иска. Как да стане това. Искам да стане. Защо не става. Стана. Ами сега. Дали ще продължим. Ами ако не продължим. Ами...(и така нантатък)
Вариант 2: Сядам. Приказвам си с него. Смея се, забавно ми е. Случва се каквото се случва или не се случва нищо. Ставам. Казвам му чао и че ми е било приятно да се запознаем.Било е весело и хубаво. Ако нещо ще се случи - то ще се случи, ако няма да се случва - няма. Мога да му звънна ако искам. Но няма да чакам да ми звънне - или ще го направи или няма. Това е. Има един лаф: Ако това, в което вярваш действително е истина, то е излишно да го вярваш. Понеже то си е там и си съществува, без да му пука дали ти вярваш в него или не.
Да се нуждаеш е състояние, в което се намираш, когато смяташ, че за да оцелееш, трябва да имаш нещо конкретно, което в действителност не е задължително да притежаваш. Любовта е нещо, което трябва да имаш, но не е задължително да я получиш от някоя определена личност. Ако имаш такова схващане, то няма да можеш да накараш човека, от когото се нуждаеш да те обича. Не можеш да обичаш ил ида бъдеш обичан от някой, от когото имаш нужда. Зависимостта не е любов. Затова и не ми омръзва да повтарям: Научете се да бъдете щасстливи сами със себе си преди да се занимавате да си внушавате, че сте влюбени в човек, след човек, след човек...
Гаджето е кръшнало? Еми ако сте наясно със себе си и с него - ще разрешите "проблема", ако решите, че има такъв. Ако просто ей така сте се загаджили, решили сте, че сте влюбени и че той е влюбен във вас... Ще си задавате ред въпроси, на които няма да можете да си отговорите. Най-добрият вариант според мен е следната последователност:
С кого? /определя основното ниво на прегрешението/
Бил ли е пиян? / изяснява обстоятелствата и евентуалните причини/
Какво са правили? /доуточнява рамера на прегрешението/
Можете да кажете "До тук!" още след научаването за изневяра. Можете да го кажете и след някой от въпросите - тези и ли други. Но трябва да знаете кога и при какви обстоятелства ще кажете "Това беше!". Ако си имате гадже - знаете ли отговорите на тези въпроси? Знаете ли кога и къде е границата? Естествено напаснато към конкретния човек. Ако не - въобще вие в какво си мислите, че сте? Връзка? Фантазия? Приказка? Реалност? Идиотщина?
Аз нямам гадже. Имал съм само едно - за 4 месеца когато бях на 17. Не вярвам в любовта, такава каквато масово хората я възприемат. Не съм се влюбвал и вярвам, че има и такива хора - не сме изроди, просто малко по-иначе мислим. Затова преспокойно можете да кажете, че аз не знам и не разбирам. Who cares anyway?
|
Re: Не съм съгласен момчета. [re: martyr]
(redeaming & hot)
