А и тук е доста скучно въпреки, ........ Но всяко нещо си има причини.

Замеслих се, защо ли тук е станало.... скучно. Естествено трябват причини. Ще се опитам да расъждавам пишейки.

Преди време, когато често четях и пишех правеха доста неща впечатление. Интересни мисли, расъждения, начин на писане, изразяване. Старите, които пишеха отдавна бяха обиграни, поддържаха се и нов пишещ все попадаше под нечии прицел.... за нещо. Я не пише правилно, не се изразява в някакъв определен стил, нещо не е симпатичен, изобщо, все несъществени според мен нюанси. И съответно новите хора... зачезват. Да не споменавам, че и между редовно пишещите се водеха някакви битки. Да, това е някаква забава, имаше "купон", но.... общото, което витаеше, изглеждаше с уклон за да си приет трябва да сервилничиш.
Вече много от старите пишещи изчезнаха. От хвърлените не се появяват, а със сигурност има много четяще, които не пишат за да не станат обект на нападки.
Приемам форума за място да разтовариш, да споделиш, та даже и да си пилееш времето.
Та, все очаквам повече смелост да се пише, да се споделя.
Ще призная, че аз доста четях и ми се искаше да напиша нещо. Не намирах повод, но си намерих. Страхувах се, как ли ще се приеме написаното, докато не се сръфах с няколко души, видях, че хората които харесвам им прави впечакление написаното, подминах безмислените заяжданици и гейски иронии, до момента в който да напиша нещо стана търкане на клавиетурата и редене на мисли от примависта.
Мисля, че има за какво да се пише, има какво да се прочете в буквалиските и между редовете, само трябва от неопитните да се набере смелост и.... непукизъм. Времето ще успокоява усещането за несигурност. И ядът да си излееш в дадени моменти е в реда на нещата, естествено без да засягаш персонално. Да не си съгласен с някого, да намериш формата да го напишеш не е трудно. Може да си изработи собствен подход, може да се взаимства чужд, а ако и с това няма справяне, общия поток завлича на правилното място и ти показва какво може и какво... не.

Ето, това което написах, може да се хареса на някой, на други ще се стори неприемливо, в трети ще предизвика реакция.... някаква. В същност, най-лошото, което съществува след писането, да останеш без отношение. И с това има спряване. Пишеш, и си създаваш собствена територия. Мълчание, подминатаване на написано и само белег, че си респектирал.

Сещам си и това да напиша. Да се подхранва мълчание зад суетната мисъл "Какво ли ще си помислят хората за мен!?" си е безмислено. Един ход назад винаги после предизвиква два напред, което си е на печалба. Гъвкавост, дори и пресилена спасява от самотата пред монитора.