|
Тема |
Re: Ок, де, ок. Всичко е ясно [re: Aнo] |
|
Автор |
Linjack (sine nobilitate) |
|
Публикувано | 29.11.06 21:07 |
|
|
Първо - не съм специалист - аз съм прос' химик с познания по биология и малко медицина.
Но мога да ти кажа няколко неща за ВААРТ-а - той не е панацея и не излекува болния, а както вече казах - поддържа го в ремисия на едно хронично състояние - ако по някаква външна причина - тежка оперция, вътрешна болест ... организмът отслабне прекалено много - болестта ще се развие. Тя само това чака. Прекъсване на терапията също ще доведе до такъв ефект. Може вирусните частички да са неоткриваеми, но това не значи, че човекът е здрав и вирусът е изчистен. За да станем малко по-технически:
обратната транскриптаза днк полимераза е ензим(на система), която казва на клетъчната ДНК да презапише вирусна гРНК. ХИВ е реторвирус - генетичният му материал е РНК. Гореспоменатият ензим се съдържа във вирусната частичка и се синтезира от заразените клетки, заедно с гРНК и останлите белтъци на вируса. Лекарствата, които блокирата действеито му не унищожават вирусните частички, а блокират дейстивието на ензимите им - т.е. вирусните част. не се размножават - при което - в следстиве на номралното отмиране на бели кръвни клетки, заразените клетки се сменят и броят частички (вирусно число?) намаля до неоткриваем, но това не значи несъществуващ - както и при други хорнични заболявания, лечнието е само поддържащо, освен това - скъпо и с много странични ефекти. и ако очакваната продължителност и качество на живота нарастват значително, те със сигурност са по-ниски от тези на незаразени индивиди.
От гледна точка на безопасност, е редно пациент третиран с ВААРТ да се разглежда като заразен - наистина съжалявам, защото това намирисва на дискриминцаия и знам, че третираните са в достатъчно добро състояние да работят, да живеят пълноценно, но не са годни за кръводаряване и с тях трябва да се практикува "безопасен" секс. Също както е с хроничния хепатит Б - който също се третират подобно.
После - вероятно е, в България да преобладават само един или няколко щама или близкородствени щамове - ако се приеме хипотезата, че има един или няколко (немного) нулеви пациента за страната. (Не знам как е - в момента не живея в Бг.)
В такъв случай, подходящата терапия би могла да се определи лесно и да даде много добри резултати. Но винаги остава вероятността за внасяне на нов, нехарактернен за страната щам или естествени мутции, които да отдалечат геноминия материал на вируса достатъчно за да бъде продуцирана обратната транскриптаза днк полимераза със структура, слабо реагираща на познаните (за страната) терапевтични препарати. Това е един от основните проблеми в дългосрочен план - вирусът мутира - в момента има три рода, всеки със стотици щамове. Групи от щамове се влияят добре от един вид терапия, други - от малко по-различен. Винаги остава шансът да се появи по-устойчив щам. Точно това прави терапията високоактивна, но не вискоефективна - ефективността, за сажаление, в общия случай е под 100%.
Ваксина е трудно да се направи, точно поради променливата структура на вирсуаната РНК.
Все пак,ВААРТ е най-доброто, което съществува в момента. НО, не е панацея - радвайте се, че и това го има - някаква терапия - не точно лечение.
---------
e^(i*pi)+1=0
Euler
|
| |
|
|
|